Кристалина Георгиева: Най-големият ни шанс е да извлечем максимума от членството си в Европейския съюз.

Кристалина Георгиева е българският еврокомисар с ресор международно сътрудничество, хуманитарна помощ и отговор при кризи. Преди да поеме поста в Европейската комисия през 2010 г.  е на различни позиции в Световната банка, където започва работа през 1993 г., първоначално като икономист по въпросите на околната среда. Заема различни постове и расте кариерно в този сектор на глобално ниво. През 2004 г. става директор на Световната банка, отговорен за Руската федерация. През 2008 г. е избрана за вицепрезидент на Световната банка. Завършила е икономическия университет в София, където е била преподавател с титла доцент. Има специализации в едни от най-престижните световни университети като Масачузетския технологичен институт в САЩ и Лондонското училище по икономика. Била е гостуващ професор в редица световни университети. Има над 100 научни публикации, включително и учебник по макроикономика. Омъжена, с едно дете.

Отсега нататък изборът е или да работим повече и по-продуктивно, или да се научим да живеем с по-малко

– Госпожо Георгиева, Вие често пътувате в различни страни по света, срещате се с много хора, имате богата информация. Какво според Вас се случва със световната икономика? Има ли лъч надежда?

– Световната икономика е много динамична – и за хубаво, и за лошо. Да започнем с хубавото: има много повече центрове на растеж. Миналата година 6 от 10-те най-бързо растящи икономики бяха в Африка. Имаме нови двигатели на високите технологии, които откриват съвършено непознати допреди няколко години възможности за развитие. Имаме много динамични процеси от гледна точка на размера на свободната икономика и на размера на световната търговия, които растат.

Но, разбира се, има и проблеми и най-сериозният от тях е продължаващата вече пета година криза.Трябва винаги да помним какво ни доведе до нея – едновременно се сви потреблението на държавния, на частния сектор и на домакинствата, поради дълговата криза, която ги удари. Такова масирано свиване изисква повече време, за да се ориентираме в новата нормалност, която да следваме. Но, за щастие забелязва се вече лъч на надежда, защото американската икономика се възстановява. Голямата изненада за мен е Япония. Подобно на Щатите японците въведоха много агресивна политика за парично стимулиране. Направиха голяма инжекция във вътрешното си потребление и свалиха курса на йената драматично, с вкарване на много пари в икономиката. Всичко това доведе до засилване на позициите на Япония и в последните месеци виждаме икономиката да се присъединява към американската като мотор на развитието.

– Когато започваше кризата в САЩ се говореше, че след 6 месеца ще се усети в Европа и след още 6 в България. Да очакваме ли подобна логика и при възстановяването?

– Прогноза на Европейската комисия ясно показва, че през 2014 г. можем да видим положителни показатели за растеж. Добри сигнали идват от Германия, която е икономическият мотор на Европа. Франция, за съжаление, отново регистрира спад на икономиката. Прогнозите за 2014 са за растеж в размер на 1,4% за Европа, за Еврозоната – 1,2%, което е много добре. За България, тази година очакваме ръст от 0,9%, а догодина – 1,7%.

– Какъв, според вас е добрият европейски модел, който България може да следва?

– Това, което важи за Европа, важи и за България – ако искаме да стимулираме икономически растеж и чрез него намаляване на безработицата, трябва да сме честни пред себе си къде все още изоставаме от гледна точка на конкурентоспособност. Европа има едно слабо място и то е производителността на труда – тя е по-ниска, отколкото в САЩ и за съжаление през последните години разликата се увеличи. Ако искаме да повишим производителността на труда, трябва да наблегнем на две неща: едното е да имаме по-гъвкави условия за работа, да премахнем административните пречки и за бизнеса, там, където все още съществуват, да либерализираме пазара на труда в европейските страни, в които все още има свободен терен за такава мярка. Вторият важен елемент е инвестиции в наука и изследвания и подкрепа на високотехнологичните фирми така че иновациите да могат бързо да се реализират. И, много по-сериозно отношение към инвестициите в образование. Това, за България е много сериозен проблем. Всички страни в Европа съзнават, че малкия и средния бизнес създава най-много работни места, но все още административните бариери не са максимално свалени.

– В България също много се говори за насърчаване на малкия и средния бизнес, но не се чуват конкретни предложения. Какви трябва да бъдат първите стъпки в тази област?

– За България виждам три конкретни мерки. Първо, много внимателна оценка на това, какви административни пречки спъват малкия и средния бизнес. Една от тях, която е известна на всички – прословутото електронно правителство, за което хвърлихме много пари и усилия в България. Но то все още не работи. И все още, за да може една фирма да си върши работата, трябва някой да тича по канцеларии. Трябва също да анализираме много внимателно колко от проверките, на които са подложени малките и средните фирми действително са смислени. Това, което аз чувам от малкия бизнес в България е, че през последните години административният товар върху него се е увеличил и е факт, че в доклада на Световната банка „Doing Business” слязохме надолу, а не се качваме нагоре, което би трябвало да ни е цел.

Втората много важна тема е да погледнем какво по света работи и какво не в подкрепа на малкия и средния бизнес. А светът казва така: мерки, които стимулират откриването на фирми. А това ще рече информация, обучения на предприемачи и бизнесмени. Мерки, които подкрепят средните фирми да станат големи. В България има Агенция за развитие на малкия и средния бизнес, която не е ясно точно какво прави. Не е ясно как точно може да помага.

Третото и най-важно нещо е къде в България има терен да се използват еврофондовете за стимулиране на малкия и средния бизнес. Например, в селското стопанство. За малките – особено в планинските и полупланинските райони важи поговорката „Бог високо, цар далеко!”. Те не са в състояние да се справят с бюрокрацията за кандидатстване за еврофондове и по тази причина много от тях изпадат от възможността да ги използват. Нямаме и яснота как да използваме еврофондовете, за да привличаме млади хора в селското стопанство, а това е една от целите на следващия седемгодишен програмен период. Ако искаме да имаме голяма усвояемост през следващите седем години, трябва да решаваме тези два въпроса – как да стигнем до малкия фермер и как да стигнем до младите хора. Другият потенциал е в строителството. В България има много невисококвалифицирана работна ръка. А строителството е отрасъл, където малките и средни фирми могат да работят като наемат точно такава работна ръка. По тази причина съм един от застъпниците и често говоря за необходимостта от мащабна програма за саниране на сгради. Тя ще намали сметките на хората, ще повиши стойността на жилищата им и ще създаде работни места.

Важен сегмент е малкият и средният бизнес в сферата на услугите. Най-сериозна пречка за развитие е комбинацията от проблеми с финансирането, тъй като няма какво да се заложи за получаване на кредит и липсата на широк достъп до обществени поръчки. Много туристически и кетъринг фирми например се оплакват, че не могат да пробият в обществените поръчки. Очевидно, с неголеми усилия може да се подпомогне и този сегмент, който също отваря много работни места за не особено квалифицирана работна ръка.

– Но ако разчитаме предимно на нискоквалифицирани кадри за решаване на проблема с безработицата, как тогава да се надяваме на стабилен икономически растеж в дългосрочен план?

– Благодаря ви, че го казвате, защото в малките и средните фирми у нас има още един сегмент и това са високоиновативните компании, които са свързани с университети и изследователски центрове. Както добре знаем, бизнесът в България все още влага малко пари в изследвания и развитие на кадри. Ние сме още далеч под възможностите си в това да се обвърже университетското образование с изследователската дейност и бизнеса. Затова когато гледаме програмата „Конкурентоспособност” трябва да имаме предвид, че там също има голям резерв да се направи инжекция в изследователската дейност.

Съгласна съм с вас, че перспективата за България трябва да бъде инвестиции и реформи в образованието, за да разчитаме на високоподготвена работна ръка. Но ако погледнем реалностите към днешна дата, за съжаление ние си позволихме да еродираме качеството на образование, а не да го повишим. Това води до големия проблем с производителността на труда и привлекателността на страната ни за бизнес с висока добавена стойност.

– А как може да преобърнем ситуацията в образованието?

– Трябва да имаме волята да го поставим в центъра на общественото внимание и да го направим приоритет за всички ни, най-вече за бюджета. И да имаме смелостта да направим реформите, които ще позволят да се използва по-добре финансирането в образованието. Ние си позволихме много в количество и малко в качество. Не сме нито първата, нито последната страна, която има проблеми в образованието и трябва да ги решава. Все още имам надеждата, че в България образованието е културна ценност, която може да се постави в центъра на внимание на обществото и ще има голяма обществена подкрепа, ако това се направи. Просто трябва да имаме волята да се концентрираме върху него, да се вземат някои нелесни решения. Някои интереси ще бъдат засегнати, но когато доминира общественият интерес, можем да намерим правилния път.

– Кой според вас е най-големият шанс сега за България и как можем да го хванем?

– Това е много хубав въпрос! Според мен най-големият ни шанс е да извлечем максимума от членството си в Европейския съюз. Не ни провървя в смисъл, че влязохме в Европейския съюз, когато в Европа започна кризата. Но краят й се вижда и ние не сме използвали все още изцяло потенциала на това членство. Например, от гледна точка на институциите, на подобряване на институционалната среда. Като се замислим, кои страни са богати? Тези, които имат силни институции. Най-високото качество на живот е в страните със силни институции и нашето членство в Европа ни дава възможност да повишим качеството на институциите. Ето това не сме реализирали изцяло. Както и предимството ни в Европа да сме мост към останалия свят, към други икономики. Така че, най-големият ни шанс е да постигнем максимума от членството ни ЕС и да не го ограничаваме само до използване на еврофондовете. Те са много важни, но не са единственото, което членството ни носи. Уверявам ви, че всички ние, които сме тук, правим всичко възможно България да е добре и да ни уважава светът.

Ирина Велева, интервюто е от списание „Мениджър”. Публикуваме го с незначителни съкращения.