Каньонинг по Влахи – екстремният бизнес без правила!Рискът се продава като туризъм!Без закони, без лицензирани водачи, без държавен контрол – каньонингът по Влахи е пример за безотговорност.

В България обичаме да се хвалим, че сме европейска държава. Членове на ЕС, със закони, с институции, с правила. И същевременно – в сърцето на Пирин, край Кресна, се предлага атракция, която би трябвало да е строго регулирана, но на практика се развива в пълна правна сянка. Каньонинг по река Влахи – екстремен спорт, представян като забавление за всеки турист. Плуване във вирове, скачане във водни чаши, спускане по водопади, преминаване през тесни каньони. Всичко това звучи като реклама от брошура, но зад красивите думи стои сериозен проблем: законът мълчи, институциите не гледат, а рискът е оставен на плещите на клиентите.

Каньонингът в България няма собствена законова рамка. Той не фигурира в Закона за туризма като отделна дейност. Няма и наредба, която да регламентира изисквания към инструкторите, безопасността или застраховките. На практика фирмите, които го предлагат, би трябвало да са туроператори с лиценз, задължени да осигурят застраховка „Злополука“ и сертифицирани водачи. Но проверка в публичните регистри показва, че подобни услуги нерядко се извършват от сдружения, клубове или частни гидове, които нямат необходимите документи. В ЕС подобна практика е немислима – във Франция, Италия или Испания каньонингът е строго контролиран, инструкторите минават специални обучения и се водят на отчет в спортни федерации. У нас? Всичко се свежда до това кой има неопрен и въже.

Властите мълчат и по друг ключов въпрос – опазването на природата. Влахинска река е малка, с ограничен воден ресурс, с местообитания на редки видове. Масовото навлизане на групи с каски и жилетки, спускания по въжета и скачане в чаши от скали носи риск за бреговете и ерозията. В Европа всяка подобна дейност се подлага на екологична оценка. У нас – единствената „оценка“ е колко туристи могат да бъдат вкарани за 3–4 часа в каньона.

Опасностите не са хипотетични. Това са реални рискове за всеки участник, за които не съществува реален механизъм за превенция и контрол:

Таблица на рисковете и щетите:

• Спускане по водопади с въже: риск от подхлъзване, удар в скала, счупвания, черепно-мозъчни травми.

• Скачане във водни чаши: възможност за приземяване върху подводни камъни, травми на гръбнак и крайници, удавяне.

• Преминаване през тесни каньони: опасност от внезапни водни прииждания, особено при дъжд, с реална заплаха за човешки живот.

• Липса на сертифицирани спасители: ако настъпи инцидент, няма гаранция за бърза реакция или медицинска помощ.

• Масови групи в ограничена екосистема: разрушаване на речни брегове, смущаване на животински видове, трайни щети върху природата.

• Липса на държавен контрол: туристът остава без защита, застраховките са формални или липсват, а институциите прехвърлят отговорността.

Всичко това се предлага като „подходящо за горещите летни дни“. Включено в пакет с рафтинг, пейнтбол и стрелба с въздушна пушка. Абсурдът е пълен – адреналин, продаден като анимация за уикенд. Но адреналинът може да бъде и последен.

Истината е проста: докато в ЕС подобни дейности се регулират със строг ред, в България всичко се оставя на случайността. Законът е мълчалив, институциите – безучастни, бизнесът – доволен. Каньонингът по Влахи е огледало на модела: печалба преди сигурност, шоу преди човешки живот. Мъдрото е да разберем, че реката не е атракция. Тя е природна сила, която не прощава грешки. А държавата няма право да мълчи, когато в нейното корито се търгува рискът на гражданите. И ако днес някой скочи и излезе усмихнат от водната чаша, утре друг може да не изплува. Въпросът е прост – ще чакаме ли трагедия, за да напишем закона?

Каньонингът по река Влахи крие сериозни рискове за хората, които участват. Спускането по въжета и скачането във водни басейни може да доведе до тежки травми – счупвания, наранявания на гръбначния стълб или черепно-мозъчни увреждания. В тясната клисура при внезапни порои има опасност от прииждане на водата и реален риск от удавяне. Липсата на сертифицирани спасители и бърз достъп на медицинска помощ прави всяка злополука потенциално фатална.

Щетите за държавата не са само човешки. При инциденти държавата често е въвлечена чрез намесата на Планинската спасителна служба, полицията и здравните заведения, което означава разходи от публичния бюджет. В същото време, когато липсва регулация, държавата не получава данъци и такси от подобна дейност, защото тя често се предлага от нерегламентирани оператори. Така се губят приходи, но се поемат разходи. Не на последно място, щетите за имиджа на България като туристическа дестинация са значителни. Една тежка злополука с чуждестранни туристи може да предизвика международен скандал и да отблъсне посетители. Това подкопава усилията за развитие на планинския туризъм и поставя държавата в светлината на безотговорна и неподготвена да защитава своите гости.

Във Франция каньонингът е признат официално за приключенски спорт. Провежда се под надзора на държавата чрез Министерството на спорта. Инструкторите са задължени да имат диплома DEJEPS Canyonisme (държавен сертификат за спортни водачи), без която нямат право да водят групи. Налагат се строги правила за броя на участниците и условията при които може да се влиза в реката.

В Италия дейността се контролира от Club Alpino Italiano (CAI) и от местните провинциални власти. Водачите трябва да имат лиценз, преминават специализирани курсове и изпити. Определени каньони са със специален статут и могат да се използват само в определени месеци от годината, за да се предпази природата.В Испания каньонингът е под регулация на спортните федерации по алпинизъм (Federación Española de Montañismo). Съществуват национални и регионални наредби, които уреждат кой може да води групи, какви застраховки са задължителни и кои каньони са забранени заради опасност или опазване на екосистемата.В Германия и Австрия практиката е подчинена на строгите правила за планински водачи. Само сертифицирани инструктори, регистрирани към UIAGM (Международен съюз на планинските водачи), могат да предлагат комерсиален каньонинг. Без тази сертификация дейността е незаконна.Във всички тези страни е задължително участниците да имат застраховка „Злополука“, а туроператорите са длъжни да поемат отговорност при инцидент. Нарушаването на правилата води до глоби, отнемане на лиценз и дори наказателна отговорност.

Ето и ясна сравнителна таблица между регулацията на каньонинга в Европа и в България: