Ще допуснем ли Неврокопският владика да е с прякор кака Сия?

От няколко месеца насам в медиите гърмят най-блажните гей скандали в БПЦ – при това без нито едно последвало опровержение! Репортер преди време дори си чати със скандалния йеромонах Кирил от Троянския манастир, който най-нагло се изцепи, че не си показвал члена в сайтове за запознанства, а показвал само… обрива по него/?!/ Слава Богу, Кирил „светкавично” беше наказан да не участва в никакви църковни служби по предложение на игумена на светата обител – Браницки епископ Григорий, всепризнат за един от най-почтените БГ клирици.

 Според една леко конспирологична версия обаче резилът с „нежните” монаси в Троянския манастир бил раздухан точно сега, за да се удари по имиджа на Григорий и така да се стопира бързият възход на кариерата му – най-вече защото младият църковник не върви, а направо лети към митрополитската катедра! А битката между родните епископи кой е „по-по-най” достоизбираем да оглави овдовелите и овакантени епархии ще става още по-свирепа и в нея вече паднаха първите жертви.

По традиция Българската православна църква винаги е имала консервативно отношение към хомосексуализма. Обаче колкото и в църковните среди темата да е табу, оказва се, че последователите на Содом и Гомор в расо никак не са малко. Навремето покойният патриарх Кирил, един истински мъжкар, казвал с насмешка пред „синодалните старци”, че в БПЦ имало два вида клирици – едните си вдигали расото отпред, а другите – отзад.

Самият той демонстрирал крайно негативно отношение към „топлите братя“. Известно е, че когато през 60-те години по партийна повеля отгоре се провеждат акции срещу „сексуално различните“, сред които има и известни интелектуалци, дядо Кирил негласно разрешил да бъдат притиснати и „обратните“ мъже в клира. А, оказва се, още по онова време църковната гей дружинка никак не е малобройна.

Наши информатори от Синода нашепват, че Велички епископ Сионий, бивш ректор на Софийската духовна семинария, продължавал да дърпа задкулисно конците в учебното заведение чрез своето най-вярно протеже – отец Иван с прякор Банскалията, който вече се титулувал йеродякон Исак.

„Този перверзник е първа дружка на дядо Сионий. Коли и беси духовното училище и опипва семинаристите…”, издават посветени в мераците на Иван-Исак.

Наскоро пък се разбра, че Сионий по време на мощен запой и в компанията на свои събратя – бившия игумен на Гложенския манастир отец Панкратий и дядо Гавриил, се опитал „да покръсти” /каквото и да означава това!/ младия и засукан английски журналист Джон Хамилтън – автор на излъчения по Би Би Си филм „Българският чадър”, посветен на убийството на писателя Георги Марков. Хамилтън, който от няколко години души по следите на предполагаемия килър на писателя – италианеца Франческо Гулино, разказва потресаваща история, която може би е ежедневие за голяма част от нашенските духовни пастири.

„Хей, протестантче, какво пиеш?”, извика през масата архимандрит /тогава – б.ред./ Сионий, ректор на Семинарията в София. Той е едър мъж с голяма глава, дълга червеникава брада и пронизващи бледосини очи. Има нещо смущаващо в твърде плътския образ на този духовник. Погледът му не ми харесва. Монасите около мен се кискат. „Ще трябва да те направим православен християнин”, хили се Сионий. Пред него има бутилка с узо. Само той пие мастика и бутилката е почти празна. Обляга се на масата към мен: „Трябва да станеш православен. Твърде добър човек си, за да си протестант”. Сионий и Васко Халваджията започват да танцуват.

Хванати за ръце, двамата бавно се въртят из стаята. Сионий ме кани при тях да играем хоро. Не мога да откажа. Ръка за ръка, рамо до рамо, пристъпваме заедно. Музиката свършва, обръщам се към стола, но Сионий ме хваща за двете ръце. „Хайде, стани православен! Искаш ли?” За секунда тази идея ми изглежда привлекателна и екзотична.

Той ме прегръща и шепне в ухото ми: „Никой няма да разбере. Моля те! Стани православен!” В гласа му има нещо изкусително, но от друг вид. Червената му брада гъделичка ухото ми, неизбежно си спомням за Фландърс и Суон, които пеят „Пийни си мадейра, скъпа”. Всъщност сцената е отвратителна. Изтръгвам се от ръцете му. Той ме гледа ядно, хваща ме отново: „Не се дърпай, не бъди чак такъв западняк. Бъди с Изтока, като нас. Та ние сме братя”, гали ме той по лицето с другата си ръка. – „Добре, ще го направя”. Той ме притиска плътно до себе си и ме целува по бузата: „Да, Джон, да, да, ти спаси себе си… Да не губим време, да вървим сега в църквата”.

Сионий става все по-настоятелен, държи ме в силната си мечешка прегръдка, говори за нашето „братство”. Изпълват ме подозрения. Отчаяно иска да ме закара в църквата, за да задоволи суетата си, или каквото си е наумил. Питам се какво означава този ритуал? Виждал съм малки, голи деца, потопени в купела. Целта на този човек определено не е душата ми. „Ще ти бъда кръстник”. Това прелива чашата. Покръстването е важно, но няма да доставя удоволствието да ми бъде кръстник тази превзета откачалка”, не може да се окопити от преживения ужас английският журналист.