ДО ВСИЧКИ МУЗИКАНТИ И КРЪЧМАРИ В ЮГОЗАПАДА: Специален поздрав за вас: „В хладен гроб…“,„Болна съм легнала…“, „Сестра ми я взехте…“ – що не се осъзнаем с какви текстове се поздравяваме и пожелаваме здраве!

УРОДЛИВОТО РОДОЛЮБИЕ!

Специален коментар на
Веселин СТАМЕНОВ

„Кумът поздравява младоженеца с песента „Скопие, Скопие…“, а сега специално за рожденич­ката песента „В хладен гроб почива Яне…“, на кума и кръщелника специ­ално песента „Сложи, майко, църна шамия“… Познато ли ви е? Щото на мен да, предпо­лагам – и на вас. Така пред­ложени на текст, поздрави­те, които постоянно чуваме от микрофона на певците и музикантите из Югозападна Бъл­гария, не ви ли зву­чат аб­сурд­но? Дори страшно? Определено да. На тази комично-трагич­на ситуация ми обърна вни­мание един чужденец, на който се опитвах да преведа песни, с които ние, хората от Югозападния край, се поз­дравяваме на най-хубавите си празници. Присъствах на едно великолепно търже­ство с една изключително весела компания и в разгара на вечерта певицата дойдеа при нас и заяви, че поздра­вява цялата компания, по­желава здраве и дълголетие на всички с песента „Скопие. Скопие…“. На пръв поглед нищо лошо. Но в момента, в който взех да обяснявам на госта от чужбина, който зна­еше развален български, за какво се пее, ми се изправи и малкото коса, която имам на главата. Не сме обърнали внимание, но песента „Ско­пие, Скопие“ не е песен, с която можем да си пожела­ваме здраве и дълголетие. Защо? Защото песента е въз­поменателна и на практика поздравът с нея е все едно да изпратиш за рожден ден не картичка, а некролог. Пе­сента е паметна за страхо­вито земетресение, случило се преди години в Скопие, лирическият герой оплаква хилядите жертви, сред кои­то била и неговата сестра. À кажете ми – добре ли е да те поздравят с такава песен? Ами на кръщенка нормално ли е певецът да изпее „Сло­жи, майко, църна шамия, църна шамия антерия…“, може ли да пеем за „хладен гроб“ на имен ден, или на 4 май да пеем за възпоме­нателно за смъртта на Гоце Делчев? На мен, уважаеми читатели, местни музикан­ти и ресторантьори, това ми прилича на уродливо родо­любие. Наричам го „родолю­бие“, защото знам, че всички сега ще ми скочите, че това са паметни песни и те тряб­ва да се помнят и пеят. Да, прави сте, аз оспорвам само поводите за това. Надали ще ви е приятно навръх рож­дения си ден да ви пеят на ушенце „Болна съм легнала“, да ви пеят за „Църната земя“ и пр. Едва ли. Това е липса на култура, уважаеми потре­бители на кръчмите, уважа­еми музиканти и уважаеми ресторантьори. Сигурен съм дори, че допреди тази статия да види бял свят, вие едва ли сте обърнали внимание на това безу­мие, което се случва в наши­те кръчми. Това безумие, което вади акъла и на чужденците, които не могат да си обяснят как си тачим празниците с песни за „боле­сти, смърт, по­мени за сестри и близки, почер­няне на майки и роднини…“. За родовата памет и за родолюби­ето си има вре­мена и място. Не ми скачайте, защото бълга­рин и патриот не се става по хъшовски – само на кило ра­кия, ама трябва всеки ден да се демонстрира с поведение и уважение. С респект и това да е в сърцето, а не в черния ни дроб. Бихме ли могли да си представим една икона като Гоце Делчев да види как почитаме смъртта му на 4 май – пияни, хвърляй­ки салфетки, червени бузи, натруфени, на кило уиски и полудели от кеф. Това ли е патриотизмът? Аз не смятам така. Дано от днес и вие се съгласите си мен. Казах.