„Еквивалент“ само на хартия? Техническа поръчка на Софийския университет повдига въпроси за критерии, количества и „заключени“ параметри
-
- февруари 4, 2026
Документация за участиеОткритата процедура на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ за „Доставка на компютърна техника…“ по седем обособени позиции (УИН 00640-2026-0005) изглежда, на пръв поглед, като стандартна поръчка за техника с прогнозна стойност 15 420,72 евро без ДДС и краен срок за оферти 4 март 2026 г. На втори прочит обаче документите по процедурата – „Документация за участие“, „Техническа спецификация“ и „Проект на договор“ – съдържат несъответствия и изключително детайлизирани параметри, които, взети заедно, пораждат въпроси дали „или еквивалент“ работи реално, дали участниците ще бъдат оценявани по едни и същи правила и дали всички ще ценообразуват една и съща доставка. Самият възложител подчертава принципите на „равнопоставеност и недопускане на дискриминация, свободна конкуренция, пропорционалност, публичност и прозрачност“ (Документация за участие, стр. 4), но именно прозрачността изисква критичните елементи да са еднозначни и непротиворечиви, особено когато става дума за критерий за възлагане, методика, количества и минимални технически изисквания, които определят кой изобщо може да подаде допустима оферта.
Първият „червен флаг“ е елементарен и проверим: по Обособена позиция №3 в „Документация за участие“ прогнозната стойност е разписана за 3 броя монитори – „ОП №3 – 3 бр. – 4 345,98 евро“ (стр. 4), докато в „Техническа спецификация“ позицията е озаглавена „Монитори за нуждите НЦПИ – 2 бр.“ (стр. 2). Разликата не е козметична; тя пряко променя единичната цена, общата стойност на офертата, логистиката, гаранционния риск и сравнимостта между участниците. Ако един кандидат оферира 2 броя по техническата спецификация, а друг – 3 броя по разписаната прогнозна стойност и публичното описание, резултатът би бил процедура, в която офертите не са за един и същи предмет, а комисията оценява несъпоставими предложения. Това е и класическа предпоставка за искане на разяснение по чл. 33 ЗОП и, при липса на корекция, потенциален спор за законосъобразност на условията.
Проект на договорсамата документация говори с два гласа относно критерия за възлагане. В раздел „Избор на изпълнител“ е записано, че икономически най-изгодната оферта се определя по „най-ниска цена“ по ОП №1, №2 и №4, а за ОП №3 – по „оптимално съотношение качество/цена“ (Документация за участие, стр. 27). На друго място – в раздела за критерии и методика – е записано, че „най-ниска цена“ е критерият за ОП №4 и ОП №6 (стр. 21). Така в един и същи комплект документи остават висящи въпроси: какво се случва с ОП №5; по кой критерий реално ще се оценяват ОП №1 и ОП №2; има ли или няма качествени показатели и ако да – за кои позиции; и най-важното – коя от противоречивите формулировки е водеща при оценяването. В обществените поръчки това не е „редакционна дреболия“, а удар по предвидимостта: участникът трябва да знае дали се състезава единствено по цена или ще бъде оценяван по методика с точки, доказателства и тежести, защото стратегията, документите и дори изборът на продукт се различават.
Третият пласт е „мек“, но ефектът му е твърд: в документите има разминаване и по изискването за езика на доказателствата. На едно място се иска доказателствена документация (каталози, брошури и др.) „на български език“ (стр. 18), а на друго изрично се допуска „на български език, или в превод на български език“ (стр. 20). На практика производителските datasheet-и и сертификати обичайно са на английски; ако възложителят държи на строго „на български“, това повишава административната тежест и риска от формално отстраняване при дребни пропуски, без да добавя стойност към качеството на доставката. Ако пък се допуска превод, логично е да се каже какъв превод е достатъчен, за да няма различно третиране на участници при еднакви обстоятелства.
Техническа Спецификациявече отива отвъд редакционното и засяга конкуренцията по същество: „или еквивалент“ е заявено като принцип (Документация за участие, стр. 16), но техническите спецификации по някои позиции са описани като комбинация от конкретики, която прилича повече на търсене на конкретно продуктово семейство, отколкото на функционална нужда. По ОП №1 се иска преносим компютър с 13–14″ OLED touch дисплей, x86-64, минимум 16 физически ядра, минимум 22 нишки, turbo минимум 4.80 GHz, cache минимум 24 MB, наличие на NPU, RAM минимум 32 GB, SSD минимум 1000 GB и точно определена портова конфигурация 2×Thunderbolt 4 плюс 2×USB 3 (Техническа спецификация, стр. 1). По ОП №3 мониторът е 39.7″ извит, 5120×2160, IPS, 120 Hz, 450 cd/m², 2500R и включва допълнителни характеристики като Energy Star, TCO Certified Display, KVM switch, Color accuracy ΔE < 2, VESA DisplayHDR600 и др. (стр. 2–3), тоест висок клас професионален дисплей с богат набор от „екстри“, които могат да са оправдани в конкретна лаборатория, но изискват и ясна обосновка защо са минимални, а не желателни. По ОП №4 графичният таблет е описан със специфична „двойна“ дисплейна технология и стилус с конкретни качества (вградена гумичка, магнити, безжично зареждане), плюс точни изисквания за тегло и памет (стр. 3). Най-спорна изглежда ОП №5, където сред изискванията присъства не просто функционален резултат, а и технологичен „произход“: „Технологичен процес на процесора 3nm (TSMC), пуснат в масово производство след трето тримесечие (Q3) на 2024 г.“ и конкретно наименование на видеокарта „Intel Arc Graphics 140V“ (Техническа спецификация, стр. 4). Това е вид формулировка, която трудно се защитава като минимално функционално изискване, защото описва технологичен процес и времева характеристика на индустриално производство, а не измерим резултат в конкретна употреба. В правен план подобни параметри са точно тези, които чл. 2, ал. 2 ЗОП и правилата за технически спецификации целят да ограничат: възложителят има право да търси качество и производителност, но минималните изисквания следва да са пропорционални, обосновани и да не водят до необосновано стесняване на пазара.
В средата на всичко това стои и Обособена позиция №7 – таблет „за нуждите на ректорското ръководство“, за която изрично е записано, че „не се подават оферти“ в настоящата процедура и тя се възлага чрез „директно възлагане“ по чл. 21, ал. 6 ЗОП (Документация за участие, стр. 4–5). Самото директно възлагане не е незаконно, когато условията са изпълнени, но документацията поражда допълнителни въпроси с непоследователни числа: посочва се стойност 156 464 лв. без ДДС и се твърди, че тя е „приблизително 6%“ от общата прогнозна стойност (стр. 5), докато на друго място прогнозната стойност за ОП №7 е 937,37 евро (стр. 4). Когато числата „не се срещат“ убедително, неизбежно възниква въпросът как е формирана прогнозната стойност, как е направен пазарният анализ и как се гарантира, че директното възлагане не се превръща в „тих коридор“ за покупки извън конкурентната част на процедурата.
За да се види ясно какво точно поражда съмненията, в таблицата по-долу са събрани ключовите несъответствия и рискови формулировки от самите документи.
Още една особеност, която не е „скандал“, но влияе на публичността, се съдържа в проекта на договор: изпълнителят „не може… да участва в медийни изяви във връзка с изпълнението на договора без предварителното писмено съгласие на възложителя“ (Проект на договор, чл. 24, ал. 2, стр. 10). В контекста на публичните средства подобни клаузи изглеждат като потенциален „охладител“ на публичното говорене – при положение че законът така или иначе урежда какво е конфиденциално и какво възложителят е длъжен да подава към АОП. Отделно, договорът дава право на възложителя да изисква отстраняване на несъответствия „в определен срок“ (чл. 7, ал. 1, т. 2, стр. 3) и при рекламации изпълнителят е длъжен да замени/отстрани дефекти „в определен от възложителя срок“ (чл. 9, ал. 4, стр. 6). Ако сроковете не са предварително „рамкирани“ (SLA), това прехвърля непредвидим риск върху изпълнителя, а на пазара това обичайно се плаща в цената или води до въздържане от участие от по-малки оператори.
Най-важното е, че всички тези точки могат да бъдат решени просто: чрез разяснения и корекции по реда на чл. 33 ЗОП в ЦАИС ЕОП, така че да се изчистят количествата, да се уеднакви критерият за възлагане по позиции, да се изясни режимът на доказателствата и да се преформулират параметри, които звучат като „подпис“ на конкретен модел, в измерими функционални изисквания. Към датата на предоставената информация в профила на купувача не са отбелязани публикувани разяснения, което означава, че времето за изчистване на неяснотите тепърва тече, но и че рискът участниците да подадат оферти „на сляпо“ не е теоретичен.
Този текст не твърди нарушение или предрешен победител; той описва какво пише в документите и защо това поражда въпроси по ЗОП. Ако Софийският университет даде публични разяснения и публикува корекции, темата приключва като пример за работеща прозрачност. Ако не го направи, несъответствията – от бройката монитори, през двата различни критерия за оценка, до процесора „3nm (TSMC) след Q3 2024“ – остават да висят като тест: процедурата действително ли е отворена за конкуренция, или е отворена само формално. В редакционен план поискахме позиция на възложителя по конкретните несъответствия и ще отразим отговора в пълен обем при получаването му, включително ако бъде посочено, че става дума за технически грешки, които ще бъдат коригирани своевременно в ЦАИС ЕОП.
В повечето държави от ЕС подобни вътрешни противоречия (разминаване в количества, неясен критерий за възлагане, двусмислени правила за доказателства) и „заключващи“ технически комбинации биха се разглеждали като риск за принципите на равнопоставеност и прозрачност по Директива 2014/24/ЕС. Практическият сценарий обикновено започва с бързи искания за разяснения през електронната платформа, последвани от официален corrigendum/корекция на документацията и често удължаване на срока, за да се възстанови предвидимостта и да се избегне подаване на несъпоставими оферти.
Ако възложителят не коригира, в ЕС стандартният „следващ ход“ е ефективно и бързо обжалване пред националния орган за контрол по средствата за правна защита (по Директивата за правни средства 89/665/ЕИО), като често се стига до временно спиране на процедурата, отмяна и преразписване на условията. При доставки, свързани с европейско финансиране (вкл. RRF), допълнително се активират проверки за съответствие и конфликт на интереси; при установени нарушения на конкуренцията следват финансови корекции, а при данни за манипулиране на процедурата и измама – сезиране на OLAF/EPPO през националните канали.
Be the first to leave a review.
