За първи път на бял свят! Бай Лазар Причкапов – човекът, който пречупи Тато
-
- януари 5, 2026
По мотиви от книгата на Анна Заркова „Смъртта на бялата лисица“
В „Смъртта на бялата лисица“ Анна Заркова прави онова, което рядко се случва в българската журналистика – връща ни в самото сърце на властта в един от най-драматичните дни на прехода и показва не митологията, а механиката на преврата. Тих, вътрешнопартиен, подготвян с уговорки и колебания, 10 ноември 1989 г. се оказва много по-малко предрешен, отколкото дълго сме вярвали.
Според разказа на една от най-острите пера на „Труд“, предварителната сделка между членовете на Политбюро, водени от Андрей Луканов, не е била пълно отстраняване на Тодор Живков. Планът е значително по-мек: Тато да подаде оставка като председател на Държавния съвет, но да запази ръководните си позиции в партията. Компромис, който трябва да осигури „плавен преход“ вътре в системата.
Дори в самия ден на пленума интригата не е приключила. Заркова разкрива детайл, който хвърля нова светлина върху събитията: по време на кратката почивка преди гласуването самият Живков активно агитира останалите си хора да не приемат оставката му. Надеждата му е жива – числата могат да се обърнат, дисциплината да сработи, страхът да надделее.
И точно тук на сцената излиза фигурата, която променя всичко.
Благоевградската комунистическа легенда Лазар Причкапов – бай Лазар за партийните среди – взема думата след почивката. Без заобикалки, без ритуални фрази. Според Заркова той заявява ясно, че е дошло време държавата и партията да поемат нов курс, а този курс започва с промяна в ръководството. Не половинчата. Не временна. А истинска.
Тези думи се оказват фатални за Тодор Живков. От човек отвътре, от стар кадър, от символ на системата. В един миг всички надежди на Тато да се „спаси“ чрез компромис се разпадат. Колебаещите се получават сигнал, че посоката вече е необратима. Мълчанието в залата казва повече от всяка декларация.
Така, както го описва Заркова, Лазар Причкапов не просто участва – той накланя везните. С един ход убива сценария за контролирано отстъпление и отваря вратата към пълното сваляне на Живков. Десетноемврийският преврат остава „тих“, но решаващият му момент е всичко друго, но не и беззвучен.
Днес, десетилетия по-късно, когато архивите още мълчат, а спомените често са удобни, книгата на Анна Заркова връща истинската драма на онзи ден – с имена, роли и думи. Не е случайно, че разкритията ѝ предизвикват интерес и извън традиционните медии, включително и в независими платформи като ТОП ПРЕСА, които от години търсят неподправения разказ за прехода.
Историята на 10 ноември не е само история на падането на един човек. Тя е история за миговете, в които една система се пропуква отвътре. И понякога – както показва Заркова – това става заради един глас, изречен в точния момент.
Be the first to leave a review.
