ПП–ДБ срещу Богоявление: битката за реката на Добринище
-
- януари 5, 2026
Има моменти, в които местната власт не просто бездейства, а демонстративно показва какво мисли за хората, които управлява. Случаят с Добринище и проваленото Богоявление не е организационен пропуск, не е техническа грешка и не е въпрос на „нямахме време“. Това е идеологически жест. Ясен, хладен и високомерен. Жест на власт, която гледа на традицията като на досаден остатък от миналото, а на вярата – като на нещо неудобно, което трябва тихо да бъде изместено, ако може без много шум.
Когато си избереш кмет от ПП–ДБ, много често първата му работа не е да стегне града, а да се разграничи от него. От хората. От обичаите им. От реката, в която десетилетия наред се е хвърлял Богоявленският кръст. За неолибералния светоглед такива ритуали не са „ценност“, а „фолклор“, не са вяра, а „традиционализъм“, не са живо християнство, а нещо леко срамно, което не стои добре на профилна снимка. Те не вдъхновяват, те „дразнят“. Напомнят, че има общност, която не се побира в шаблона на модерния активист.
Добринище е пиринско, родолюбиво, българско градче, което не се нуждае от превъзпитание. Но точно това сякаш се опитва да му предложи един млад, „прогресивен“ кмет – Иван Сакарев. Не с думи, а с мълчание. Не с решения, а с бездействие. Реката не е подготвена, кръст няма, традицията е оставена да се дави сама. И това не е случайно. Защото когато не вярваш в смисъла на един празник, най-лесното е просто да го игнорираш. Без забрани, без скандали – с ледено равнодушие.
Неолибералната идеология действа точно така. Тя не руши с чук, а с ирония. Не забранява, а обезсмисля. Не казва „не вярвайте“, а внушава, че вярата е старомодна. Че кръстът е символ, който трябва да остане в музея. Че мъжете, които скачат в ледената вода, са анахронизъм, а не носители на жива традиция. По-добре е семинар, панелна дискусия или пост във Facebook с правилните думи и нито една българска.
Топ Преса няма съмнение, че този тип управници няма да си позволят и най-обикновения човешки жест – да почерпят за имен ден, да се смесят с хората си, да покажат, че принадлежат тук. Защото това е „олд скуул“. Защото може някой да ги сбърка с обикновени българи, а не с модерни администратори на „промяната“. По-удобно е да си дистанциран, хладен и над нещата. По-безопасно е да не влизаш в реката – нито буквално, нито символично.
Но Добринище не е експеримент. Не е проект и не е терен за идеологически упражнения. Това е жив град с памет, вяра и традиции, които не зависят от партийни програми. И ако тази година кръстът не беше хвърлен в реката, хората няма да го забравят. Защото има неща, които могат да бъдат занемарени за един ден, но не и изтрити. А който воюва с традициите, рано или късно губи войната с народа.
Be the first to leave a review.
