Реквием за училището в Господинци

За хубавите дни и години на възход и блясък на това училище единствено сега напомнят красивите цъфнали кестени и плачещата върба в двора…Единственото нещо, което напомня за хубави празни­ци като ден на българската писменост и култура в Госпо­динци, е останалата сграда на малкото училище, постро­ено през 1922г. след идва­нето на бежанците от Бело­морието. Увеличаването на числеността на населението е довело до нуждата от постро­яването на това малко учили­ще. Години наред децата на двата етноса тук са трупали знания, с доста добре подгот­вени за времето си учители, които са давали изключител­но качествено образование и един успе­шен старт на младите хора. Бла­годарение на добрата подготовка, която са по­лучавали, те продължа­вали своето образование, но липсата на реализа­ция за това време в този край е довело до масова миграция на хрис­тиянското население към вътрешността на страната. За хубавите дни и години на въз­ход и блясък на това училище единствено сега напомнят красивите цъфнали кестени и плачещата върба в двора на училището. Макар че сега в Господинци кипи живот и се­лото се радва на много деца, лошото състояние на базата доведе до неговото затваря­не, и сега децата от селото се извозват в училище в с. Бани­чан и гр. Гоце Делчев.