Банско и неизпълнената европейска формула за устойчив туризъм
-
- ноември 15, 2025
Банско. Управление без измерими резултати
Европейските стандарти в туризма изискват отчетност. Тук отчетността липсва
Туризмът в Банско е не просто сектор. Той е сърцевината на местната икономика и определя посоката на живота в региона. Управлението на тази система е концентрирано в Съюза на туристическия бизнес – Банско. Това е сдружение с нестопанска цел, което представлява интересите на хотелиери и ресторантьори, определя приоритети и влияе върху стратегическите решения. Организацията е създадена през 1997 година и към днешна дата формално носи отговорност за посоката на развитие на водещия зимен курорт в България.
Председател на сдружението е Малин Бистрин. Той е лицето, което говори публично за визия. За европейски модел на управление. За устойчиви политики. За „зелен курс“ на курорта. На 18 май 2023 година Министерството на туризма обяви подписването на рамково споразумение със Съюза. В него бяха записани амбициозни цели. Електрически превозни средства за туристите. Филтри за замърсяващите комини. Оползотворяване на хранителни отпадъци като енергия и биотор. Повишаване на квалификацията на кадрите. Превръщането на Банско в дестинация, която работи целогодишно на европейско ниво.
Година и половина по-късно резултатите от тези ангажименти не се откриват в публичното пространство. Бяха направени проверки и официални запитвания до институции. Не се откриват данни за закупени електрически автобуси или за реална промяна в транспорта. Не се открива отчет за инсталирани филтри върху комини или доказателства за намаляване на замърсяването на въздуха през зимните месеци. Няма документирани примери за реално приложение на идеята за кръгова икономика. Липсват индикатори за подобрения в екологичното представяне на туристическия сектор в Банско като част от изпълнение на споразумението.
Паралелно с това сдружението отчита значителен ръст на приходите и печалбата си. Финансовото състояние на организацията се подобрява осезаемо. Но връзката между този ръст и конкретните резултати за обществото, туристите и околната среда остава неясна. Липсва публичен отчет за това къде се насочват средствата и каква възвръщаемост осигуряват за региона.
Тук идва основният проблем. В модерното туристическо управление няма значение колко убедително се говори. Значение има какво се реализира. Европейските курорти вече измерват всяка стъпка към по-чиста среда и по-ефективни услуги. Резултатите се публикуват. Данните са достъпни. Прогресът се доказва. Банско не присъства в международните класации за устойчиви дестинации. Това не е пропуск. Това е индикатор.
Разминаването между стратегия и реалност поражда въпрос за съдържанието на модела. Защо обещаните екологични мерки не са факт. Защо липсват контрол и отчетност. Защо водеща структура на курорта се развива финансово, без това да влияе върху качеството на средата. Сигналите от туроператори, които изразяват тревога от липсата на отчетност и от риска от ценови и имиджов удар, също не са за подценяване. В конкурентна среда доверието е ресурс. То се печели чрез доказани резултати, а не чрез медийни уверения.
Банско има реална сила. Природа с международна стойност. Културна идентичност. Пазарен потенциал. Но тези предимства изискват управление с модерна дисциплина. Устойчивият туризъм не търпи празни обещания. Той е извеждане на конкретни показатели за въздух, земя, транспорт, енергия и услуги. Той е годишен отчет, който може да бъде проверен от всички. Той е публична отговорност.
Днес липсват доказателства, че Съюзът на туристическия бизнес – Банско изпълнява това, което сам е подписал. Банско стои в периферията на европейския стандарт, докато конкурентите му вече са една крачка напред. Това носи риск. Когато ангажиментите не се изпълняват, доверието се губи. А без доверие туризмът първо се колебае, после намалява.
Банско няма проблем с потенциала си. Проблемът му е в управлението. Именно то трябва да даде отговори на въпросите, които стават все повече. Ако иска да бъде истински европейска дестинация, това управление трябва да изостави комфорта на декларациите и да започне да произвежда резултати, които се виждат, измерват и защитават.
След като липсват резултати от дейността, с каква цел е създадено това сдружение?
Отговорът не е труден:
Създаване на „избрани“ в бранша
Когато една структура говори от името на всички, но реално обслужва малцина, тя се превръща в механизъм за разпределяне на ресурси и клиенти. Големите печелят. Малките мълчат.
Проф. Андреас Папатеодору, един от водещите европейски изследователи на туристическата индустрия, анализира ключов проблем в управлението на туристическите дестинации: концентрацията на представителност в малки групи, които претендират да говорят от името на целия сектор. В своите научни трудове, посветени на икономиката на туризма и пространственото развитие на дестинациите, той подчертава риска от модели, в които формални организационни структури се превръщат в инструмент за акумулиране на ползи в ограничен кръг икономически участници.
Когато подобен модел се възпроизведе в туристическа дестинация с висока конкуренция, резултатът е управленски дефицит. Организацията формално представлява „бранша“, но реално налага приоритетите на икономически най-силните. Така се оформя затворена система, която разпределя ресурси, достъп до проекти и маркетингово присъствие между избрани субекти. Останалите са оставени в ролята на пасивни изпълнители на чужди решения. Малките бизнеси са поставени в информирана периферия, а стратегическото управление престава да бъде публичен процес.
Това не е теоретичен проблем. Това е измерима икономическа деформация. Тя води до изкривяване на конкуренцията, ограничаване на иновациите, спад в качеството на услугата и блокиране на устойчиви решения, които биха били в общ интерес. Вместо да създава среда за развитие, такава структура установява йерархия на достъп — до институции, финанси, информация, клиенти.
Последствието за дестинацията е структурно. Пазарът се адаптира към интересите на доминиращите участници, а не към международните стандарти и очакванията на туристите. Решенията се вземат без критични анализи и без доверие от по-широката професионална общност. Появява се институционална слепота към слабости, които всеки външен наблюдател вижда ясно.
В икономиката на туризма това състояние е сигнал за управленски риск. Една дестинация се развива устойчиво, когато многообразието на бизнеса е защитено чрез прозрачност и точни индикатори за ефективност. Когато обаче отчетността отсъства, а представителството е привилегия, управлението губи легитимност. Пазарът вижда това. Туристите реагират. Конкуренцията изпреварва.
Днес Банско се намира точно пред този проблем. Сдружението, което трябва да бъде инструмент на целия сектор, рискува да се превърне в механизъм на ограничен кръг играчи. Докато Европа изисква равнопоставеност, данни и устойчивост, тук остава усещането, че достъпът до „развитието“ е ограничен клуб. В тази среда не печели дестинацията. Печелят само тези, които вече имат достатъчно ресурс да определят правилата.
Be the first to leave a review.
