Мълчанието на ГЕРБ – Благоевград: симптом на разпад, не на дисциплина
-
- октомври 23, 2025
Мълчанието на властта: Когато партийната дисциплина убива политическата отговорност
Признанията на Кирил Илиев разкриват системна криза в ГЕРБ, а мълчанието на Андрей Новаков е симптом на по-дълбок проблем
Петдневното мълчание, което последва изявленията на Кирил Илиев относно кризата в благоевградската организация на ГЕРБ, представлява класически случай на политическа импотентност, маскирана като дисциплина. В демократичните общества подобни обвинения – за нарушаване на партийния устав, за прекъсната връзка между център и периферия, за липса на политически живот в регионалните структури – биха довели до незабавни организационни промени и публични обяснения. В България те се посрещат с оглушително мълчание, което говори повече от всякакви думи.
Диагнозата, която Илиев поставя на благоевградската партийна организация, е безмилостна в своята точност. Когато партиен активист публично декларира, че местната структура се „специализира в нарушаване на собствения си устав“, това не е просто критика – това е некролог на политическата институция. Илиев не говори като недоволен маргинал, а като човек отвътре, който познава механизмите и вижда как те се разпадат. Неговото твърдение, че решенията остават „само на хартия, тъй като нишката се къса някъде по пътя към централата“, разкрива фундаментален проблем в организационната архитектура на ГЕРБ.
Особено показателно е сравнението между активната работа на народните представители в техните родни места – Симитли, Сандански, Петрич, Разлог – и пълната липса на присъствие в Благоевград. Този контраст илюстрира класическия парадокс на централизираната партийна система: периферията процъфтява там, където има персонални връзки и отговорности, докато се разпада там, където разчита единствено на йерархичните структури.
Мълчанието на Андрей Новаков като областен координатор е особено красноречиво. В политиката мълчанието никога не е неутрално – то винаги носи послание. В този случай посланието е ясно: липса на готовност за публична дискусия, избягване на отговорност, надежда че проблемът ще се „изчерпи“ сам от себе си. Но политическите кризи не се решават с мълчание, те се задълбочават от него.
Топ преса многократно е анализирала подобни случаи на организационна криза в българските партии. Моделът е винаги един и същ: първо се появяват сигналите за проблеми, после се прави опит за тяхното заглушаване, накрая кризата избухва с пълна сила. ГЕРБ като партия, която претендира за управленска отговорност, не може да си позволи подобна стратегия на страусовата политика.
Прогнозата на Илиев за Благоевград е основана не на емоции, а на трезв анализ на тенденциите. Когато партийната структура губи връзката си с гражданите, когато активистите не се чувстват част от „нещо по-голямо“, когато решенията се взимат формално, но не се изпълняват, резултатът е предвидим. Пазарджик не е изключение, а правило. Благоевград може да е следващият, но не защото това е неизбежно, а защото хората, които трябва да предотвратят подобен сценарий, предпочитат мълчанието пред действието.
Истинската трагедия на тази ситуация е, че тя е напълно избежима. Политическите кризи се преодоляват с прозрачност, диалог и готовност за промени. Но това изисква лидери, които са готови да поемат отговорност, а не чиновници, които се скриват зад бюрократичните процедури. Мълчанието на Новаков и столичното ръководство на ГЕРБ не е признак на мъдрост – то е симптом на политическа немощ, която може да коства партията много повече от честния разговор за проблемите.
Европейските стандарти: Как една истинска демократична партия би се справила с кризата в Благоевград
От германската прецизност до скандинавската прозрачност – уроци за българската политика
Ако подобен скандал се разгърнеше в рамките на европейска партия със зрели демократични традиции, развитието би било радикално различно както по процедура, така и по краен резултат. Европейските партийни системи са изградили институционални механизми, които не само не допускат подобни кризи да се заглушават с мълчание, но активно ги превръщат в възможности за организационно подобрение.
Немският модел на партийното самопочистване
В CDU или SPD подобно публично изявление като това на Кирил Илиев би задействало автоматично няколко паралелни процеса. В рамките на 48 часа областният секретар (еквивалент на Новаков) би свикал извънредно заседание на местното партийно ръководство. Немските партии имат строго регламентирани процедури за вътрешна криза – Krisenbewältigung, които изискват незабавен отговор на всяко публично поставяне под съмнение на партийната организация.
Първата стъпка би била назначаването на независима комисия от трима партийни функционери от други райони, които да проведат одит на местната организация в срок от две седмици. Тази комисия би имала достъп до всички протоколи, финансови отчети и решения на местните структури за последните три години. Резултатите би трябвало да бъдат представени публично, не само пред партийните членове.
Паралелно с това, областният координатор би бил временно освободен от функции до приключване на одита – не като наказание, а като стандартна процедура за избягване на конфликт на интереси. Ако обвиненията се окажат основателни, той би подал оставка още преди публикуването на резултатите.
Скандинавската традиция на прозрачността
В Норвегия или Дания подобна ситуация би била възприета като възможност за укрепване на демократичните процеси в партията. Норвежката Arbeiderpartiet има традицията на т.нар. „åpen debatt“ (открит дебат), при която всеки партиен член може да постави под въпрос решенията на ръководството, без да се страхува от репресии.
В този случай изявлението на Илиев би било възприето като сигнал за необходимост от „organisasjonsreform“ (организационна реформа). В рамките на седмица би бил организиран публичен форум, където местните членове да изложат своите виждания за проблемите. Този форум би бил излъчван на живо в местните медии и стриймван онлайн.
Скандинавските партии имат институцията на „ombudsman“ – независим партиен медиатор, който разследва подобни случаи и предлага конкретни решения. Този омбудсман не е част от местната или централната йерархия, а се избира от общото събрание на партията на национално равнище.
Френският модел на публичната дискусия
Във Франция, в партии като Les Républicains или Parti Socialiste, подобно изявление би предизвикало незабавна реакция в медиите. Френските партии имат традицията на „débat interne public“ – вътрешният дебат се води открито, пред медиите и обществеността.
Областният ръководител би дал интервю в местната преса още същия ден, в което би или опроверг обвиненията с конкретни факти, или би признал проблемите и обявил конкретен план за тяхното решаване. Френската политическа култура не толерира мълчанието като отговор на публични обвинения.
Центаралата на партията би изпратила представител в региона в рамките на 72 часа, за да проведе срещи с местните активисти и да оцени ситуацията на място. Този представител би дал публично изявление за резултатите от посещението си.
Холандският консенсусен модел
В Нидерландия, където политическите партии функционират на принципа на „poldermodel“ (модел на консенсуса), подобна криза би била възможност за демократично обновление на местната организация.
Холандските партии като VVD или D66 имат институцията на „wijkraden“ (местни съвети), които са свързващото звено между партийната централа и гражданите. В случай на криза тези съвети играят ролята на медиатори и предлагат решения, които се гласуват от всички местни членове.
Процедурата би включвала създаване на временен „herstelcommissie“ (комитет за възстановяване), съставен от представители на различните течения в партията. Този комитет би имал мандат да предложи нов начин на функциониране на местната организация, включително смяна на ръководството, ако е необходимо.
Институционалните гаранции за демокрацията
Всички тези европейски модели имат няколко общи характеристики, които ги отличават от българската практика на мълчание:
Първо, те разглеждат кризите не като заплахи, а като възможности за укрепване на демократичните процеси. Второ, те имат ясни процедури, които се задействат автоматично, независимо от волята на местното ръководство. Трето, те гарантират прозрачност на процеса и публично отчитане на резултатите.
Най-важното обаче е, че в тези системи никой не може да се скрие зад мълчанието. Липсата на отговор се възприема като признание за вина и води до автоматични последици за кариерата на съответния функционер.Ако ГЕРБ искаше да следва европейските стандарти, Андрей Новаков би трябвало да направи публично изявление в рамките на 24 часа, в което или да опровергае обвиненията с факти, или да обяви конкретни мерки за решаване на проблемите. Мълчанието не е опция в зрялата демокрация – то е признак за незрялост, която избирателите рядко прощават.
Be the first to leave a review.
