Град Гоце Делчев в огледалото на историята: Гръцкият Като Неврокопи отбелязва героите, които и ние забравихме

 Има кости, които не остаряват. Има имена, които не избледняват. Има градове, разделени от граници, но свързани от една и съща сълза на паметта.

В дните около 4 юли, когато едни празнуват с паради, а други – със забвение, малкото гръцко градче Като Неврокопи отваря страниците на своята история с гордост, достойнство и усещане за дълг. Там, където тишината на амфитеатъра се превръща в глас на предците, а всяка реч е молитва, не за миналото, а за бъдещето, което не забравя.

Като Неврокопи отбелязва освобождението си – не просто с дати, речи и танци, а с едно дълбоко човешко дело: връщането на костите на митрополит Теодорит – духовника, който плати с живота си за вярата, идентичността и честта на този край. Онзи край, който днес ние наричаме Гоце Делчев.

И докато костите му най-сетне намират покой под мрамора на бюста му, въпросът остава: ще намерим ли и ние покой, ако забравим тези, които ни създадоха?

Интервю на Топ Преса с Исайас Хаджиконстантину – председател на Общинския съвет в Като Неврокопи

Автор: Топ Преса, специален кореспондент в Гърция – Ян СТОЕВ 

Г-н Хаджиконстантину, защо за вас и община Като Неврокопи е важно да отбележите освобождението на града с такъв културно-исторически заряд?

– Защото не става дума само за една дата. Става дума за памет, за герои, за идентичност. Като Неврокопи е освободен на 4 юли 1913 година, само дни след Драма. Това съвпадение не е случайно – говорим за една борба, една кръв, един дух. За трета година ние не просто празнуваме – ние разказваме отново историята на нашето място и нейните забравени страници. За нас е чест да покажем, че историята не е архив – тя е дишане.

Централно място заема митрополит Теодоритос. Защо именно той?

– Митрополит Теодоритос е фигура, която носи духовната съвест на този регион. Родом от Серес, избран от Вселенската патриаршия, служил тук от 1903 до 1907 година – в най-бурните години на македонската борба. Загива млад, но с огромно влияние. Именно той работи за запазване на гръцкия дух в нашия край, включително и в територията на днешен Гоце Делчев. След смъртта му, костите му са пазени в Перитори. През 1967 г. – върнати с почести пред кметството, а по-късно – грубо преместени. Сега, след толкова години, ги върнахме с достойнство – пред бюста му, в костница с мраморна плоча. Това не е само символ – това е възстановяване на историческа справедливост.

Вие споменавате и „гръцкостта“ на този край. Какво означава това във времената, когато говорим за обща европейска идентичност?

– Гръцкостта тук не е политически лозунг – тя е културна памет. Става дума за хора, които са оставили кости, молитви и борби по тези земи. И вие го знаете, защото това е и вашата история – на днешен Гоце Делчев. Разделени сме от граница, но споделяме една духовна топография. Вие наричате града Гоце Делчев, ние – Като Неврокопи, но това е едно и също сърце. И нека днес – когато пак поставяме костите на митрополита там, където принадлежат – си припомним, че героите нямат паспорт, но имат завет.

Какво ще бъде посланието на тазгодишното честване?

– Паметта е акт на съпротива срещу забравата. Когато днес, 4 и 5 юли, нашите деца танцуват, слушат речи, държат в ръце безплатни албуми с историята на Неврокопи, ние не просто празнуваме. Ние казваме: „Помним. Почитаме. Предаваме нататък.“ Надявам се и от другата страна на границата да има такива гласове.

Вашето послание към гражданите на Гоце Делчев?

– Уважаеми приятели от Гоце Делчев, ако някога сте се чудили какво остава от историята ви в Гърция – елате на 4 и 5 юли в Като Неврокопи. Ще видите, че не всичко е изгубено. Ще видите, че паметта ви се пази – в мрамор, в песни, в очи. Добре дошли у дома.