Георги Стефанов: Основният видим проблем от глобалното затопляне е трикратното увеличение на екстремните прояви на времето по цялата планетата

Георги Стефанов, експерт „Политика и климатични промени” във WWF-България в интервю във връзка с причините и последствията от глобалното затопляне и климатичните промени.

Фокус:Промените в климата са най-голямата заплаха за природата и човечеството през ХХІ в. и по-точно покачването на средната глобална температура в резултат на човешките действия и изгарянето на изкопаеми горива. Кои са най-забележимите промени в климата, причинени от това покачване на температурите?
Георги Стефанов:Най-коректно е да се каже, че промените са различни на различните континенти, на различните географски ширини и на различните типове екосистеми, тоест няма как един глобален проблем по еднакъв начин да оказва въздействие и влияние по цялата планета. Ако трябва да обобщим кое е основното видимо действие, което се е случило, то това на този етап е трикратното увеличение на екстремните прояви на времето навсякъде по планетата, като всъщност на някои места това трикратно увеличение е много по-често проявление вследствие изменение на климата. Това са официални данни, които вече са доказани с цифри, факти и не на последно място – финансови загуби от всички глобални институции, започвайки от ООН, университети, НАСА, БАН, но също и споменавайки също финансовите и застрахователните структури, през които минават разходите, които обществото плаща за тези екстремни проявления на времето.
Цената и рисковете, които касаят природата и биоразнообразието се изчисляват и остойностяват по различен начин спрямо тези, които са фокусирани върху хората и инфраструктурата. За съжаление, на този етап това, което се наблюдава последните десетилетия основно е с фокус върху хората, което и нас като природозащитна организация до голяма степен ни касае, защото влиянията върху природата и различните видове от флората и фауната също имат необратим негативен ефект. Вече има редица изследвания в тази област Природа, че много от застрашените или силно застрашените видове стават още по-уязвими, заради въпросните изменения на климата. Това е един риск, който преди всичко означава, че човечеството трябва да задели допълнителни средства за опазване и възстановяване на природата и природните екосистеми, за да може да минимизираме тази заплаха и поне от тази критична гледна точка да ограничим въздействието. Ще дам един познат пример с кораловите рифове, за които знаем, че почти 90% от рифовете по света са засегнати от покачването на температурата му и съдържанието на въглероден диоксид, и свързаната повишена киселинност на Световния океан. Това е тенденция, която касае всички екосистеми и мнозинството от видове на планетата.
Друго проявление, което има глобален характер – това е покачването на Световния океан. Тенденциите там са, че през последното столетие средно с около милиметър – милиметър и половина всяка година се е покачвало нивото на Световния океан, допреди 2-3 десетилетия, когато вече имаме едно удвояване на покачване на нивата и те достигат почти до 3мм на годишна база. Сами можем вече да си направим сметката, че за около едно столетие това покачване на Световния океан започва да оказва много видимо въздействие основно на островните държави в Пасифика, в Тихия океан, които имат много ниска надморска височина и на държави, които всъщност са разположени на делтите на големите реки като Бангладеш, където тенденциозно вече всяка година хиляди хора стават жертва на урагани, на наводнения и на непрекъснато повишаващата се ерозия на водите върху крайбрежните брегове.
Не на последно място в този аспект на основните фактори, които са довели до забележими промени в околната среда – това са разтопяването на ледниците и намаляването на площите на ледените шапки на Северния и Южния полюс.
Фокус: Въглеродният диоксид е основният газ, виновен за глобалното затопляне. Какво е неговото количество в атмосферата към момента?
Георги Стефанов: Въглеродният диоксид е в много малък обем, тоест той е под един процент от общото количество атмосфера. Въглеродният диоксид се измерва с измерителна единица, която посочва колко частици въглероден диоксид имаме в един милион частици атмосфера. На английски терминът е „parts-per-million” – съкращението е ppm. В цифрова стойност това е 2, 97.1012 тона въглероден диоксид в атмосферата. Това, което е по-важно е, че според последните доклади на Световната метеорологична организация, количеството на въглероден диоксид се е повишило с 142% от нивата си в атмосферата от прединдустриалната епоха или последните 250 години, тоест от периода, в който човечеството вече навлиза в новата революция и започва усилено изгаряне на фосилни изкопаеми горива.
Преди няколко години в историята на човечеството, тоест за първи път от последните няколко милиона години, тези частици – ppm, надминаха 400 частици на милион части атмосфера, което е своеобразен рекорд, защото само преди около 100-тина години, когато е започнало измерването на въглеродния диоксид в атмосферата, тези частици са били около 300 ppm на един милион частици. Тоест за този век ние имаме едно усилено покачване с повече от 30% на количеството на въглеродния диоксид в атмосферата. Макар той да се води основен парников газ, много е важно да знаем, че той не е най-силният парников газ, който има отношение към общото повишаване на температурите. За пример метанът, който се отделя от гнилостните процеси, най-общо казано естествените природни процеси, е до 20-25 пъти по-силен парников газ. Тоест моментът, в който ние не решаваме проблема с метана, създаваме един проблем, който е 20 пъти по-силен от въглеродния диоксид.
За да стане по-ясно ще дам още един пример: Софийското депо в Суходол, което няколко десетилетия служи за депониране на отпадъците на Столична община, всъщност е един голям емитер, един голям източник на огромни количества метан, които биват отделяни в атмосферата. Те са 20 пъти по-силни като въздействие и допринасящи за затопляне на ниската атмосфера спрямо въглеродния диоксид. Точно за това, когато говорим за количества емисии, влияещи върху изменението на климата и покачването на глобалните температури, ние говорим за парникови газове, защото списъкът не свършва само с въглеродния диоксид и с метана, има и други газове. Но метанът и въглеродният диоксид в най-голяма степен имат и природен характер и точно затова учените ги разглеждат като най-рискови, и оценката на това колко допринася различният парников газ към общата сметка показва, че рискът от силно увеличаване на отделените естествени емисии на метан в голяма степен е висок. Конкретно учените имат преди всичко предвид вечно замръзнала почва след 60-я паралел в северните части на Северното полукълбо – това са вечно замръзналите и неформиралите се почви и земи на Америка, Европа и Азия, така наречения пермафрост. Оказва се, че с покачването на глобалните температури, тази вечно замръзнала почва започва да се разтопява в един по-долен слой на своята покривка, която е богато снабдена с метан. Той много лесно се отделя в атмосферата, защото на практика пермафростът представлява органика, замръзнала преди милиони години и съответно процесите на разлагане са спрели. Рискът според учените е, че в атмосферата е възможно да се отделят огромни количества метан, които да доведат до бързо и рязко покачване на глобалните температури, и то сериозно покачване. Такава катастрофа се е случвала и преди, показва ни го в биологичната история на света преди милиона години, така че това не е просто теория. Има научни доклади, според които това леко поетапно покачване на средната глобална температура към момента с около 0,6 до 0,8 градуса изиграва много лоша шега, защото в северните ширини покачването на средната температура вече достига между 5 и 7 градуса. Тоест ние, когато говорим за изменение на климата и глобално затопляне, визираме средната глобална температура, но ако видим какво се случва в северните ширини, там климатът рязко се е променил последните няколко десетилетия и е станало доста по-топло, зимата идва с няколко седмици по-късно и вече е с няколко седмици по-кратка. Поради това количествата метан, които се отделят от този вечно замръзнал почвен слой, представляват един много голям рисков фактор за цялата планета, ако допуснем това да се случи. Всички научни компютърни модели, които предвиждат какво ще се случи като въздействие на непрекъснато увеличаващи се количества на емисии и парникови газове, дават стабилност за бавно и постепенно покачване на температурата до един момент, в който започва усилено отделяне на метан, и за кратък период глобалната температура е възможно рязко да се повиши заради тези метанови емисии от вечно замръзналата почва. Това само по себе си представлява риск, който в момента се случва, но не така усилено, че да има рязко покачване на температурата за много кратък период. Тези емисии на парникови газове и покачването на температурите са се случвали и преди нашата планета, но тогава причините са били от друг характер и цялата промяна на климата е ставала за значително по-дълъг период от поне няколко хилядолетия, което е позволявало на екосистемите и на видовете да успеят да се адаптират и да променят своите местообитания, или самите те да се видоизменят, ако се е налагало спрямо техния вид, или да изчезнат.
Фокус: Възможно ли е да се спре глобалното затопляне и по какъв начин?
Георги Стефанов: Научните прогнози залагат, че ако човечеството, осъзнавайки за този глобален проблем, който сами си причиняваме, предприеме адекватните мерки и действия за ограничаване на емисиите в паралел с опазване и възстановяване на околната среда и в частност горските и водни екосистеми, ние ще успеем да предотвратим този краен ефект на рязко покачване на температурите, който да доведе до сериозни катаклизми, промяна в структурното управление на държавите и до глобален крах на обществото и икономиката такава, каквато имаме в момента. Освен тези рискове, които са общоприети от страните, подписали Конвенцията на ООН за изменението на климата, но също и ЕС, и 90% от учените и научните институти по света, т.е. всички тези всеобщо признати институции признават, че затопляне има, основен фактор е човекът и човешката дейност и че ние трябва с тези си действия следващите 2-3 десетилетия да успеем да се справим с този проблем по този начин. Ще цитирам и президента Обама, който през миналата година каза нещо много вярно: „Нашето поколение е първото, което страда от климатичните промени и последното, което може да направи нещо по въпроса”.
Мога да добавя също, че в наши дни непрекъснато излизат научни публикации и нови патенти, или просто инженерни решения в посока на нови технологии, които могат да улеснят намаляването на парниковите газове в атмосферата и по този начин да подпомогнат екосистемите сами да се справят с това повишеното съдържание на парниковите емисии в атмосферата. Най-лошият и често срещан факт е, че тези технологии на този етап са на практика неприложими глобално, а са и на непосилно скъпи цени и нямат възвръщаемост спрямо първоначалната инвестиция за тях, така че на този етап, а и вероятно на по-бъдещ, няма да бъдат реализирани, поради това че нямаме финансовия и технически ресурс те да разрешат проблема глобално. Точно затова политиците и учените са се насочили към естествените природни механизми за справянето с повишеното съдържание на парникови газове, а именно опазване на екосистемите и тяхното максимално възстановяване, което е и най-евтиният вариант за справянето с климатичните промени, а вероятно и най-бързият. Иначе съм убеден, че както сме успели със своята посока на развитие и еволюция последните век-два, създавайки си проблем с изгарянето на фосилните горива, че по същия начин можем да намерим технологично решение, за да заместим всички изкопаеми горива с такива, които не ни създават проблеми, сега и за в бъдеще. Всъщност решенията вече се прилагат и на глобалния пазар една четвърт от енергията се добива вече по устойчив начин и с технологии, които не убиват природата и не лишават децата ни от бъдеще на тази планета. Въпросът, който е много сериозен е, че човечеството се развива в една схема за създаване на все повече блага и продукти, оползотворявайки ресурсите на планетата, които са ограничени, както всички знаем, по един начин, който като че ли цели само и единствено бърза печалба сега и веднага, а за утрешния ден няма нужда да мислим. Този модел на използване на природните ресурси и в голяма степен на тяхното пилеене, трябва да бъде прекратен, ако наистина искаме следващото поколение след нас да разполага поне с това, което ние имаме към момента.
Фокус: Предприети ли са вече някакви действия за намаляване на вредните емисиите, за да се избегне натоварването на атмосферата с твърде много парникови газове?
Георги Стефанов: Още преди четири десетилетия, когато на радара на учените и политиците достига този проблем, свързан с вредните емисии и увеличаващите се количества на парниковите газове в атмосферата, е започнало прилагане на мерки и действия за справяне с проблема и намаляване на тези емисии. Първите 2-3 десетилетия имаше бурен дебат в Западния свят на научните среди дали наистина изменението на климата е вследствие на човека и човешките действия, или се дължи на друг естествен планетарен причинител, или космически фактор. Вече от почти 15-20 години този проблем е научно признат и доказан от 90% от научните среди и предприемането на мерки на всички нива се случва, особено последните 10-15 години. За съжаление обаче, тези мерки на този етап успяват само да успокояват темпа на растеж на тези емисии. Въпреки всичките положени усилия, резултатите не са довели до съществено ограничаване на емисиите и до тяхното намаляване, а просто стрелката леко е забавила своя стремлив ход нагоре. Това е големият проблем, че въпреки всички усилия, ние продължаваме да отделяме всяка година все повече емисии, които надминават на годишна база до 40 гига тона, конкретно за въглероден диоксид, което е пряко обвързано към последните 10-15 години със силното икономическо развитие и растеж в Азия, основно в Китай и Индия, които концентрират и над 40% от населението на света. Виден става фактът, че увеличаващият се брой на хората на Земята, допринася значително за непрекъснато увеличаване на количествата емисии от парникови газове. През последните 5 години и ООН, и светът, и ЕС, който е водещ в тази сфера и на технологично, и на политическо равнище все по-активно налага ограничителни или стимулиращи политики, за да може да ограничим тези увеличаващи се емисии. Миналата година ЕС, като съюз, почти успя да постигне целите за намаляване на емисиите, които бяха 2020 година, тоест 5 години по-рано. Само от сектор на енергетиката, основно от топлоелектрическите централи в Европа, имаме намаляване на емисиите на годишна база с 8% през 2014 година. За съжаление, България не е страна за пример, въпреки че сме в ЕС.
Все пак светът ще продължи да работи в тази посока, за сега не толкова успешно, но все пак очакванията са, че 2015 година ще бъде една изключително основополагаща година, защото всички страни, подписали Конвенцията за изменение на климата, се споразумяха през 2012 година, че до 2015 година ще изработят глобално споразумение, задължаващо страните по света, всяка отделно да намали своите емисии, което е един допълващ юридически документ, явяващ се гарант на това устойчиво намаляване на емисиите и този план ще трябва да почне да бъде изпълняван през 2020г.. В паралел с опазването на екосистемите разбира се и най-вече на океаните и горите, защото на тях в най-голяма степен се разчита, че ние ще успеем да се справим с тези емисии и те по естествен начин ще преработят и, усвоят тези емисии, и така проблемът постепенно да бъде овладян, което да даде едно дългосрочно решение на проблема. ЕС има пътна карта за намаляване на емисиите, която цели ние като политически съюз да си намалили емисиите с 80% до 95% на нивата от 1990-та година и това трябва да стане до 2050 година по предварителни разчети.
Беше постигнато през 2014 година за първи път споразумение между САЩ и Китай, които в този почти 40-годишен процес на преговори до сега винаги бяха двете основно противопоставящи се страни върху задължителни ограничения за намаляване на емисиите. Едната, поради чисто конюнктурни политически причини, тоест Китай казва: „Ние сме бедни, трябва ни растеж на икономиката ”, а другата, поради чисто капиталистически причини – САЩ казва: „Свободен пазар, правила принципи, нас никой не може да ни задължи, защото спазвайки тези принципи сме съответно и най-големите”. Двете страни успяха след близо едногодишни преговори да сключат индивидуално споразумение помежду си за всеобщо намаляване на техните емисии на парникови газове до 2030 година с близо една трета. Това е огромно постижение, защото САЩ и Китай сумарно отделят около 40-50% от общото количество на емисиите. Тоест, когато тези две страни и техните лидери се споразумяха, ако последват тази цел и успеят да я реализират, ще осъществим в рамките на следващите 15 години едно драстично намаляване на емисиите на глобално ниво, което вече ще позволи баланса на това колко поглъщат екосистемите, спрямо това колко човек отделя като човешки дейности, количеството да намалее и да стане възможно екосистемите да поглъщат повече, отколкото човекът със своята дейност отделя. Именно там е критичната точка да успеем да ограничим растежа на емисиите и той да започне да върви надолу, тоест всяка следваща година екосистемите да се увеличават и да абсорбират повече от въглеродния диоксид и постепенно следващите 2-3 десетилетия да започнем обратния процес, което да ни позволи да се справим с този проблем, ограничавайки сериозно количеството на емисии от човешките дейности.
Фокус: Ако продължат да се покачват температурите, до какви последици може да доведе това?
Георги Стефанов:Еднозначен отговор на този въпрос няма. Човечеството си е определило пътя на овладяване на емисиите, което допуска увеличаване на глобалната температура с до 2 градуса, от установеното ниво на средна глобална температура в комбинация с понижаване на емисиите на нивата от прединдустриалната епоха. Към момента имаме повишаване с 0,6-0,8 градуса, тоест следващите няколко десетилетия може да допуснем максимум още 1 градус и малко. Това е така, защото всички изчисления, прогнози и компютърни модели показват, че покачване от 2 до 3 градуса, спрямо нивата, които сме посочили за стабилни, означава, че екосистемите, човекът, но и глобалната икономика ще успеят да се справят без голям риск за природата и човечеството, и за икономиката. От там нататък, когато минем тези 2 или 3 градуса и говорим за 4-5-6 градуса, ние влизаме в една различна епоха на ужасни климатични модели и сценарии. Това при 3 градуса няма да се случи, но при 6 градуса ще се случи и ще говорим за гибел на голяма част от видовете по света, както и стотици милиони хора, а вероятно и на човешкия вид. На този етап обаче няма един всеобщо признат модел или сценарий, с който всички учени да са съгласни и съответно той да е водещият. Изводът е, че не трябва да допускаме покачване с повече от 2 градуса, за да успеем да овладеем и да се справим с този проблем. Всяко едно покачване с над 3 градуса означава един сценарий, който води до неясен край за хората и нашата планета.
Деница СТОИЛОВА

www.focus-news.net