Топ Преса: Ловецът бизнесмен Огнян Стоименов от Долна Градешница: Ловът е за удоволствие бизнесът – за продоволствие

Огнян Серафимов Стоиме­нов е от тези ловци от група­та в Долна Градешница към ловно сдружение „Синаница“ в Кресна, които слука- та ги следва, както сянката човека при слънце. Роден е на 19.VII.1957 г. Завършил е Техникум по добив и обра­ботка на мрамор в Сандан­ски. Професионален шофьор е след завършен курс в Раз­лог. Две години е студент в ЮЗУ „Неофит Рилски“ в Благоевград, но напуска студентската скамейка, за да се отдаде на частен търговски бизнес в родното си село.

Съпругата му Здравка е от Кресна. След като поработва в администрацията на общи­ната в Кресна, тя се посвеща­ва изцяло на бизнеса на съ­пруга си, осъществяван чрез бар-комплекс „Роси“, който е сред най-престижните заве­дения край международното шосе София-Кулата в черти­те на Долна Градешница.

Семейството е с две деца – Роси и Серафино.

• Огняне, професионално си учил да се занимаваш с добив и обработка на мра­мор, а и като шофьор, но и с двете професии си се раз­минал, че си забягнал и от скамейките на ЮЗУ „Неофит Рилски“. Как се случи?
• Ами ще използвам едни думи, приписвани на Яне Сандански, който преди да тръгне за Неврокоп през 1915 г. и да бъде убит в м. Блатата, е казал на сестра си София, която го молела да не тръгва, че нещо лошо й се привиждало. Той й казал: „Сестро, това що е на глава пишано, на камен не ке да иде!“ И на мен така сигурно ми е било „пишано“.

След първите ми скромни учения в Техникума по до­бив и обработка на мрамор и професионалното шофьорство в Разлог станах войник в Благоевград. Това беше във времето, когато яко се благоустрояваше, за да се посрещне Дипломатическия корпус, което бе по идея на другаря Тодор Живков.

Включиха се в благоустрой­ствените работи и войници. Аз попаднах в частта, която работеше на Партийния дом, сега е на Американския уни­верситет. При такова почти Вавилонско стълпотворе- ние се поотраках. Влязох за малко и в ЮЗУ „Неофит Рил­ски“, но падна другаря Тодор Живков и настъпиха неочак­вани промени в държавност и политика. Отприщи се и частната политика. Напред взе да излиза частното предприемачество. Примамлив взе да става търговският бизнес и родното ми село Долна Градешница и то най-вече с местата, намира­щи се край първокласното шосе за Гърция. Дойде вре­ме, което се оказа нещо като златно покритие на стария търговски израз „търговийка – благословийка“. Наме­рих удобно местенце и както някои други си открих край асфалта едно заведение, което нарекохме бар комплекс „Роси“.

• И благословийка ли изле­зе търговийката?
• Сполай на Бога, така е! за­ведението ми обаче не е така само за алъш-вериш. По тър­говски казано е добре разра­ботено. Това ще рече, че не се разчита на бърз оборот и още по-малко от печалба от местни хора. Клиентелата ми е пътуваща – най-вече в посоки от Чехия, Словакия, Румъния…, в посока Гърция и обратно. Това са шофьори на ТИР-ове, екскурзианти с автобуси. От години вече се знаем. Пътуват, идват, спират, посрещаме ги. От­ношенията ни така почиват повече на взаимно уваже­ние. Това обаче си е и отго­ворност. Няма място за ша- шарми и измами, че всичко трябва да е така, че дошлият днес трябва и утре да иска да дойде.
• Цялата ни страна от го­дини е в криза. Теб не те ли хвана?
• О, няма разминаване. За мен обаче тя само идва до вратата на заведението. Оп­итва се да влезе, ама не й достигат силиците.
• Доста заведения като твоето има край пътя в До­лна Градешница. Това добре ли е?
• Да, определено. И за се­лото, а и за нас – притежа­телите им. Ако не са тези заведения, то Долна Градешница да беше още повече

опустяло. Благодарение на бар-комплекс „Роси“ и аз, и семейството ми сме тук, а не някъде из чужбина да мием чинии по заведения в Гър­ция, Испания или Англия. Тук се надяваме да сме и ние, и децата ни, а и внуците, а това все пак означава живот за Долна Градешница, че все пак и търговията е част от икономиката, дава поминък.

• Да прескочим ли малко на ловни теми?
• Нямам причини да отка­жа.
• За теб се говори, че си майстор на точния изстрел. Какво е за теб ловът?
• Ами доста неща е. За мен ловът се включва в житие­то ми като възможност за удоволствие, докато бизне­сът ми е за продоволствие. Ловът е тръпка, като прия­тен сърбеж – почесваш се и пак те засърбява. Това е и възможност да се общува с природата, да се излезе от поомръзващото понякога

трудово битие.

• Ходенето с пушка в гора­та за теб наследствено ли е?
• Не, не е. Родовите ми ко­рени са в Клетище. Една ма­хала, намираща се високо в Пирин планина, числяла се към с. Влахи. Сега е без население. Царствено мяс­то, свърталище на вълци и мечки. Прародителите ми са били повече стокалии хора – гледали са говеда, овце, кози. Не съм чул някой да е носил пушка. Иначе се говори за един мой прадя­до, наричан Юнузо, който е убил някакъв турчин, но то не било с пушка, а с друг не­гов побратим го хвърлили от брега Мело при Кресна, кой­то сега се нарича Яьов брег, тъй като турчинът се казвал Яята. Убили го, че се опитал нещо да пакости.
• Какво те запали по лова?
• Стана малко случайно. Беше 1998 г. Имам в ДолнаГрадешница един много до­бър приятел, който е отли­чен ловец. Казва се Георги Милев, но повече е известен като Пелето, че беше добър футболист и го сравня­ваха с великия Пеле. Той първо ми даде пример в търговския бизнес като откри из­вестното навремето за- вадение „Църна Маца“, което събираше хора от Петрич до Благоевград. Та този Георги Милев беше с добри изяви в лова и взе да ме сяжда: „Айде бе, Огняне, айде да те направим ловец!“ Днес така, утре – също и нещо взе да ме човър­ка вътрешно. По това време се случи да се срещна и с подвизаващия се в лов и бизнес Максим Жерев от Благоевград, който има изя­ви и в журналистиката. Той подкрепи идеята и разгеле – имал в повече една над- цевка, та да ми я продаде изгодно. Купих я. После, тъй като в Кресна още нямаше самостоятелно ловно сдру­жение и това „Синаница“ стана по-късно, хванах път до Сандански и се включих в тамошен курс за нови ловци. След три месеца взех изпита по теория на лова, който се проведе в „Интерхотел Сан­дански , а след седмица се озовах на стрелбището на ловците в село Илинденци. Поразих няколко панички с точни изстрели и се ви­дях скоро ловец с редовна тапия. Ще добавя обаче, чеза да се включа в ловното войнство на Долна Градешница трябваше още нещо и то бе така да ме покръстят, което не мина без почерпка. Аз съм си селско чедо и лов­ните излети взеха да ми ид­ват по сърце и душа, че ста­наха една от възможностите да излизам сред природата, да късам обувки по ридища и долове, което е товар за нозе, но отмора за душа.
• Сега какво оръжие полз­ваш?
• Започнах с ИЖ, после на ръцете ми се довери един автомат „Бейнелий“, итали­анска изработка. Тези миоръжия сега са в добро съ­седство с една карабина „Браунинг“, която е без про­пуск, тъй като е с оптическо прицелване. Имам и една „Сбрьовка“, но нея я ползва­ме обща ловната група при подборен лов.
• Знаеш пословицата,че кучето енай-добрият приятел на чо­века. Ти имаш ли си такива приятели?
• Имам. Брой­ката им се мени с годи­ните, но рядко съм оставал под 7-8 гонче­та. То си ми е нещо като мал­ка кучешка ферма. Гледам кучета по различни специал­ности – за прасе, за зайци, за птици. Научих се да си ги развъждам. Като ми се родят повече – подарявам, като вземам по не повече от 5-Ю лева, така символично, за да върви на този, който го взема. Не се хваля, но някои от моите кучета, ако се при­саждаха титли, все са щели да достигнат до доценти и професори в занаята си.
• Колекционираш ли ловни трофеи?
• Ами това се включва в го­лямата тръпка. Ловната слу­ка идва и си отива, но що икакво е било се продължава в спомен и доказателство­то му е опазеният трофей. Имам глиги като за изло­жение – над 24 см. Бяха на един глиган, който по тежина се прие за 230 кг. Обособил съм си и нещо като музеен кът за трофеите ми. Имам рога от сърни, препарирани глави на глигани, на лисици, бухали и други птици.
• Ще те наследи ли синът ти Серафино?
• О, надявам се. Иска ми се.
• Какво прави Огнян Сто­именов, когато не спи и не е на работа в бар-комплекс „Роси“?
• Ами аз съм нормален чо­век. Позаглеждам се в теле­визора, попрочитам нещо от вестник или книга, старая се да съм близо до децата си, до жената. Търся възмож­ности да опознавам света, пък и да не излезе голяма дума, но и светът да ме виж­да. Семейно съм поошетал забележителни места из Гърция, Румъния, Чехия, Ма­кедония и други страни.
• Позабогатя ли от бар-комплекс „Роси“?
• Дали съм забогатял? Не, но имам възможности да си позволявам неща, които ис­кам. При мен нещата с бар- комплекс „Роси“ са такива, че ми осигуряват нормално съществуване.
• Все повече се говори за прокарването на автомаги­страла „Струма“. Какво ще се случи с твоето заведение, а и с другите, когато автомо­билният поток се отклони от сегашното шосе?
• Сигурно ще им повлияе отрицателно. Някои може и да спуснат кепенци. Лич­но аз няма от какво да се страхувам. Имам си вече оранжерия за зеленчуци. На път съм да осъществя и други проекти, така че и без бар-комплекс „Роси“ виждам път към бъдещето.
• Какво най-много искаш от живота?
• Не са парите и имотите. Те са само средство, а не цел. Тук ще спомена думи­те на апостол Павел, който казва: „Ако любов нямам, значи нищо нямам…“ Опит­вам се тези негови думи да са ми нещо като лампичка, просветваща в ума и дейст­вията ми.