Тони Рокера – Стрелата, пред Топ Преса: Една вечер реших и си продадох душата на дявола!

Тони Рокера е човекът, който шокира хората със своите видео филмчета, с визията си и със своите твърдения, че е продал душата си на дявола. Направил си е сам надгробната плоча. Пуснал си е обява, че се продава, срещу 5 000 лв. За няколко часа обявата му събира стотици посещения. Стрелата си мечтае да бъде купен, като домашен любимец от силиконова дама! „Надявам се да дойде някоя позастаряла фолк певица от ранга на Ивана или някоя от другите, така добра селиконка и да си ме купи за 5000 лв. Задължително ще отида при нея”. Срещаме се с Стоян Величков, известен повече, като Тони Рокера – Стрелата, в благоевградския квартал Еленово. Откриваме го над гаража в който живее. Казваме му, че искаме да направил интервю с него, той се съгласява веднага. От служебния автомобил на Топ Преса звучи “That Was Yesterday” на великите Foreigner. Рокера се качва в колата с думите: Страхотна песен… Отиваме в квартално заведение и сядаме да се поговорим…

Тони, какво ще ни разкажеш за себе си?
– За мен може да се говори много… Аз съм роден в гр. Перник, като цяло първите 16-17 години съм живял в София. Там съм учил, завършил съм гимназия, общо профилна такава. По онова соц време бяха общо профилни. След като завърших, кандидатствах във военното училище в Шумен. Висше военно артилерийско училище – Шумен. Приеха ме и го завърших… И както всеки един завършил това училище и аз станах офицер, лейтенант. И така, първото ми назначение беше в Разлог. Там как да ти кажа… Беше и тежка и лека служба. Беше много студено. Много обучения. После ме преместиха в Кресна. А последните седем години изкарах в Симитли. Там службата беше лека с по- малко чанч, както се казва на военен език. 1995 година в края на краищата ме уволниха от армията и излязох в запаса. Пред тази ’95-та се случиха две странни и много интересни събития в моя живот. Първото беше, че ме уволниха дисциплинарно от армията. До вчера офицер – от днес обикновен безработен. Без Бюро по труда, без да има кой да ти даде 1 лев. В смисъл сега както ги водят безработни… А второто, което ми се случи, е че се разведох. Бях женен 14 години. След развода оставих всичко на моите синове… Имах апартамент в Симитли и къща с голям двор в Черниче. И тогава дойдох в Благоевград не на нулата, а буквално на минус десет.

Какво се случи с живота ти тук в Благоевград?
– Постарах се някак си да се съвзема, да си стъпя на краката. И най-важното и интересното, е че в момента в който бях най-зле и най-отчаян от живота, една вечер реших и си продадох душата на дявола. То по- интересното, е че след това нещата потръгнаха и то само след 2 седмици. Във вчерашния вестник четох една много интересна статия за известни хора продали душата си на дявола, между тези личности имаше и един Папа…

Е добре де как става тази покупко-продажба, срещата не е реална, нали?
– Разбира се, че среща не е имало. То реално дявола не можеш да го видиш. Колкото и вярващите в Господ го виждат, ако не го видят нарисуван на иконите.
В това отношение, аз често си правя шеги с уж много вярващите, които виждат бог на Великден и по Коледа, когато дават филми за него.

Цялото интервю четете в печатното издание на Топ Преса