Фестивалът, който така и не се случи в Благоевград

Фестивалът „Благоевград джаз фест” се проведе през изминалия уикенд, но така и не се случи истински. Защото я нямаше магията, нямаше го зарядът, нямаше достатъчно зрители. Понеже не е важно само да дадеш 70 000 лева на великолепни музиканти, за да пеят на едно място. Музикалното събитие не запали благоевградчани, още по-малко любители на джаза от други населени места. Хотелите останаха празни, само заведенията на площад „Македония” бяха пълни, но там традиционно е така всяка вечер.

Още в зародиш фестивалът беше обречен. Зам.-кметът на общината – Василиса Павлова, успя да раздели културните дейци. И сякаш напук на част от тях реши да организира първото уж по-сериозно музикално събитие. Но не ѝ се получи. Високомерното отношение към медии, към хора на културата и към онези, които знаят как се правят подобни прояви, не позволиха на г-жа Павлова да хвърли мост към благоевградските меломани и почитатели на джаза. Летвата беше вдигната твърде високо от предишното кметско ръководство, въпреки че екипът на Румен Томов отправи доста критики към своите предшественици. Но това не им попречи да вземат идеята на Камбитов и екипа му за джаз фестивал, но не премериха добре силите и уменията си.

Няколко съществени грашки допусна настоящият зам-кмет по културата при организирането на фестивала. Не може Общината да работи само с 1-2 медии и да очаква, че и най-добрата идея ще стигне до хората. В града се разлепиха на няколко места рекламни афиши, но това стана в навечерието на самия фестивал. Според хора от музикалния бранш такова събитие не се прави в най-отпускарския сезон, когато градът е празен. Не може да подцениш необходимостта от мащабна и навременна реклама на фестивала. Това трябваше да се направи поне месец по-рано, а не броени дни преди провеждането му. Не е за пренебрегване и фактът, че Василиса Павлова уволни с лека ръка всички служители в културния отдел, които имаха нужния опит и експертиза в организирането на подобни прояви. Колкото и да критикуват Христина Шопова, по нейно време за града се заговори като за фестивален център. Сега липсваха тематичните музикални и съпътстващи събития – джем сешъни и партита на открито, което създаваше допълнителна енергия и атмосфера в Благоевград.

На фестивала сега дори изпълнителите на останаха да спят в Благоевград, а участниците в концертите се прибраха след своите изяви. И в двете фестивални вечери площад „Македония” бе тъжен и празен, както е тъжен и празен самият град. Организаторите се опитаха да оправдаят липсата на интерес с дъжда първата вечер, но в неделя вечерта времето бе чудно. Но площадът остана все така пуст и самотен. Жалко за прекрасните изпълнители, начело с македонския виртуоз на балканската музика – Влатко Стефановски, който редовно идва в града и досега винаги пълнеше залите. Те не заслужаваха да пеят на практика без публика. Пред сцената и в двете вечери имаше не повече от по 20-30 души, но така и не се получи магията и връзката между музиканти, организатори и публика. Язък за добре свършената работа от страна на софийския промоутър, който Община Благоевград нае за фестивала – перфектна сцена, добро озвучаване. Само дето нямаше атмосфера. А това е най-важно за всеки един изпълнител – да вижда как зрителите танцуват и пеят заедно с него, а не седят кротко по кафенетата сякаш са на театър. Задаваме си и два въпроса: Кметът Румен Томов, който идва от частния бизнес, би ли бил доволен, ако даде 70 000 лева, но получи такъв резултат? Няма ли да уволни отговорника за този неслучил се фестивал?

Сега се очаква нова и още по-мащабна изява на зам.-кмета по културата – Василиса Павлова. Тя ще организира, по думите ѝ, „фестивал с участието на световни звезди” през септември тази година. Ако наистина ще го прави, дано се поучи от опита, ако не на предишния екип в Общината, то на други общини, които знаят как да правят такива събития. Ако ли не, то няма смисъл да се харчи народна пара.