ПОСЛАНИЯТА НА ВОЛОДЯ СТОЯНОВ – ВОЙВОДАТА

Юлия БАЙМАКОВА

Той наистина не се нуждае от представяне. Младо и старо знае кой е Володя Стоянов и се наслаждава на неговите песни, които галят не само слуха, но и душата. Авторските му творби „Без любов не се живее“, „Старият бунар“, „Син ти иде, Македонийо“, „Мандолина свире, сърце кине“,“Два гълъба, двама сина“ и така нататък са любими на българите у нас и по света.

– Господин Стоянов, Вие имате десетки авторски песни. Кое се ражда по-напред – текстът или музиката?

– Обикновено текстът е водещ. Идеята може да се съдържа само в две думи, но в тях е зрънцето истина, онова, което наблюдавам в нашата народопсихология. Когато песента се създава по поетична творба, трябва да се напипа пулсът на текста, защото поезията носи скрита музика. Важно е да си убеден, че точно това е музиката за този текст. Мелодията и текстът трябва да са в хармония, също като двама влюбени. Аз предавам музиката така, както я усещам, не гоня стилове. И друго е важно – песните да носят полъха на времето дори от преди два века, от епохата на Възраждането. Такава песен например е „Айде слушай, калеш бре Ангьо“. По-малко са случаите, когато първо се ражда мелодията. Така през 2004 година създадох „Изгоро моя небесна“. Тогава музиката получих като съновидение. После написах текста, като използвах думи от сборника на братя Миладинови, които разкриват голямото богатство на българския език. По-късно със Стоян Джамбазов направихме един съвременен аранжимент на песента и сега тя може спокойно да бъде чута във всеки пиано бар на света. Вече имам над сто авторски песни, но не броят им е важен, а това да ги харесат хората.

– Кои творби създавате с по-голям мерак – любовните или историческите като „Солунската завера“, „Литургия за Илинден“, „Сан Стефано указ даде“, „От Църни Дрин до Църно море“…

– На всички теми съм всеотдаен. Обичам например да пиша за бащата. Аз имам най-много песни за бащата, за патриархата, както е било едно време. Обичам да пиша и за любовта, но не за плътската, а за любовните копнежи, които носят на душата истинска нирвана, истинско прераждане. Както е в „Изгоро моя небесна“, в чийто припева се казва: „Сонце през пенджер в утрото аз ке се сторам…“ Любовта във вид на светлина! Към всяка тема подхождам с желание и изпитвам удоволствие при разработването и. Така е и с историческите песни.

– Най-новата Ви песен е на историческа тема – „Чеган – 1916г.“ Разкажете ни нейната творческа история.

– Песента „Чеган“ в момента е хит в софийското радио „Зорана“. Но на въпроса за нейната история. Темата ми беше поставена от професор Иван Гаврилов, чийто дядо е загинал заедно със 76 свои другари на връх Чеган по време на Първата световна война, по-точно на 26 август 1916г. Аз проучих исторически материали и съвсем ясно си представих всичко, което е станало на червената стена край езерото Дойран. Тези български момчета, които са били от Ломско и Видинско, са успели да превземат височината, защото са били силно мотивирани, че спасяват част от старата българска история, че се бият за народа. Имайки предвид повода за написване на песента, реших тя да започне с детски плач -“Дядо! Дядо!“ Финалът също трябваше да бъде силен. Много исках в него да бъде вплетено едно дунавско хоро. С приятна изненада разбрах, че Дико Илиев създава първото си хоро само една година по-късно. Така напълно закономерно завърших творбата с дунавско хоро. Когато изпратих песента на професора, му казах, че ако той поне не настръхне, щом я чуе, аз нищо не съм направил. А той толкова се развълнувал, че не можеше да сдържи сълзите си, когато ми се обади. Каза ми, че много пъти се е опитвал да си представи този период от живота на дядо си, а аз в рамките само на три куплета съм обхванал всичко. Ето това е силата на песента! Много млади хора от Северна България, като Христо Чернопеев от село Дерманци, Ловешко, са оставили своята младост, своите копнежи, живота си, сражавайки се далече от родния край – по долината на Вардар, край Дойранското езеро и на други знакови места от нашата история. Тогава България е реагирала като жив организъм. Ако някой се е осмелявал да посегне на нейната територия, всички са се вдигали на бран. Песента „Чеган“ е нашият поклон към героите от Северна България – знайни и незнайни.

– Досега имате издадени 16 албума. Кога ще чуем 17 – ия и по какво той ще прилича на предишните?

– Живот и здраве, и това ще стане. През две-три години издавам двойни албуми, които са сериозни музикални трудове благодарение на силни музиканти, които улесняват моята работа. Тук е мястото да кажа, че за мене най-добрият музикант акордеонист, изпълнител на съвременните македонски песни е Здравко Георгиев. През годините успях да вкарам отново речитатива в съвременната песен, защото той отсъстваше още от времето на Емил Димитров. Ще дам примери с песните „Охридска балада“, „От Църни Дрин до Църно море“, „Литургия за Илинден“, където се пее: „Дайте ми криля я да си метнам / и в наши страни да си прелетнам, / да видам Охрид, Струга да видам…“ . Това са любимите слова на братя Миладинови от Струга. В песните си аз винаги извеждам на преден план това, което може да ни обедини. Обединение, а не разединение. Димитър Талев дава много добър пример за подадена ръка. Железният светилник трябва да гори денонощно в нас, а преспанските камбани да бият за обединение. Шовинизмът е напълно излишен. Народът както от тази страна на Струма и Места, така и откъм Вардар, очаква най-после да живеем в свободни територии, без подозрения. Радостно е, че нещата вече си идват на мястото и се намалява това изкуствено напрежение, което продължи повече от 50 години. Вече започна едно туширане на наследството от Коминтерна. Народът трябва да се найде с песни и култура и да твори достойно бъдеще на своите деца и внуци. Важно е и друго – да съграждаме и да надграждаме нужното за човешката душа, защото постепенно се превърнахме само в потребители. Човек остава като сирак, ако не открие зрънцата вяра в поезията, в песните. Нашите и следващите поколения трябва да покажат своя нов мироглед, защото човечеството върви напред и ние не можем да си позволим да изоставаме духовно. Изоставането е много опасно. Това означава да се съгласиш с едно бездушие и да попаднеш в съвременно робство. Единственото островче за спасяване на Бога в нас си остава културата. А културата е като любовта, тя е свободният полет на поета и не може да бъде вкарана в някакви рамки.

– По време на юбилейното издание на Пирин фолк обещахте да помагате на талантливите деца на България. Каква точно помощ имате предвид, може би ще откриете школа за тях?

– Моята идея е да помагам в подготовката на фестивала за детската вечер, когато се явяват млади таланти. Школа няма да открия, защото създаването на песни за мен е приоритет. Както от европейските държави, така и от Израел, от Куба ме молят да пея авторски песни. Това означава, че хората са усетили творчеството ми, което е най-голямото признание за един автор. Аз ще продължавам да работя, за да радвам почитателите си, не за слава. А що се отнася до децата, те ще променят този свят. Затова трябва да им даваме шанс, истински възможности за развитие.

– Искам да Ви попитам и за Вашия Духовен център в Петрич. Докъде стигна изграждането му и за какво ще служи той?

– Много работа се свърши тази година, но предстои още. Работи се и сега, макар че е вече студено. Всичко става на ръка. Изграждам Духовния център с ясната идея да каня в него ученици от началните класове, които да открият в себе си навреме божествената частица енергия и да я доразвият. Тя ще даде светлина на други хора, а това може да бъде само от полза за човечеството. Представям си хората, седнали около един, както го наричам, беседник, на който не само аз, но и други люде, постигнали духовно извисяване, ще предават това, което знаят. Прометеевият огън не трябва да се пази в себе си. Щом си на духовната нива, трябва да даваш на хората така нужното им зрънце манна небесна. Искам младите хора да повярват в себе си, в своите възможности, а не да прибягват до алкохол и разни външни стимуланти. Всеки трябва да използва ресурса на своя мозък. Сега сме свидетели на едно мързелуване, в резултат на което се раждат груби обноски, разрушение, насилие вместо нещо позитивно.

– Ще продължите ли интервютата си от исторически места в страната?

-Да, тези интервюта от Велико Търново, Монтана, Рупите и други места са резултат от едно добро намерение да се прави паралел между миналото и настоящето. Ние трябва да продължим да вникваме в идеите на нашите предци и да виждаме тяхното продължение. Културата е призвана да помага в това отношение.

– Вас постоянно Ви канят да пеете по всякакви поводи. Кои покани приемате с най-голямо удоволствие?

– Така е, пея и на юбилеи, и на сватби, и на кръщенета, пял съм и на хора с проблемно зрение, отзовавал съм се на различни каузи както в България, така и по света. Винаги пея от сърце и винаги на живо. За мене няма значение дали съм пред бедни или пред богати хора. Давам шанс да се срещнем, да се видим. Творчеството ми е достъпно за всички.

– Вие сте човек с будно гражданско чувство. Откривате ли нещо общо между Вашата работа и тази на политиците?

– Работя в екип с оркестъра. Тази вечер сме заедно с виртуозните музиканти Здравко Георгиев и Стоян Джамбазов и съвместно се справяме с работата. Добре би било така да постъпват и политиците – да преодоляват своите различия и да правят следващата крачка. Тази крачка чака народът. Да не ни занимават с разногласията си, а да направят нещо градивно. Има какво да се желае и в изкуството. Хленченето трябва да спре. Проблеми има, но всеки трябва да е намерил себе си и работейки, да преодолява трудностите. Длъжни сме да дадем на народа изкуство, и то навреме. Нужно е да уловиш мига и да претвориш реалността.

– Тази година на Великден сте били в Йерусалим. Какво е усещането да си там, и то точно на най-големия християнски празник?

– Тези библейски места са много важни, за да разбере човечеството, че не трябва да бяга от човешките си ценности, а да търси, както Яворов казва, мерата в себе си. Трябва да се парират алчността на съвременния свят и огромните всекидневни манипулации, като се започне от ненужните реклами и се стигне до телефонните измами.

– Наближават коледните и новогодишните празници. Къде ще радвате хората с песните си?

– На Нова година ще пея във Велинград, в хотел „Здравец“ заедно с естрадния изпълнител Искрен Пецов, а на първи януари – Василовден, съм поканен да пея в село Гайтаниново.

– Какво ще пожелаете на нашите читатели?

– Най-напред искам да кажа, че съм редовен читател и почитател на вестник „Топ Преса“. Досега не съм пропуснал нито един брой, защото този вестник най-добре представя социалния живот по долините на Струма и Места и поднася на читателя фактология, която е проверена. Пожелавам на неговите читатели да бъдат духовно калени, силни в своята вяра и смирени в своето искане към съдбата, за да не попаднат в капана на съвременните манипулатори, които очакват хора с големи амбиции. Алчността е погубвала цели империи, това не бива да се забравя! – Благодаря Ви!