Мечтите на един популярен актьор – Васил Драганов

 Юлия БАЙМАКОВА

В началото на седмицата известният коме­диен актьор Васил Драганов беше в Гоце Делчев като изпълнител на една от ролите в предста­влението „Бихте ли слезли от жена ми?“ на Пазарджишкия театър. Непринуден и сърдечен, той с удоволствие отгово­ри на въпросите ми.

– Господин Драга­нов, моля, направе­те сравнение между работата си в киното и в те­атъра. Къде Ви е по-трудно?

– Разлика има, и то голяма. В театъра определено ми е по-трудно. Аз съм на щат в Народния театър „Иван Ва­зов“, а да изиграеш главна роля в него, не е лесна рабо­та. Освен това не съм от кра­савците – слаби, елегантни, които просто се веят по сце­ната. На нас, така наречени­те характерни актьори, ни е по-трудно. Много е важен и жанрът. Както е известно, комедията е най-сложни­ят от всички. Що се отнася до киното, там кастингът е много важен, да се подберат най-подходящите изпълни­тели.

– Вие често влизате в обра­за на малкия човек. Смятате ли, че има още какво да по­стигнете в неговото изграж­дане?

– Продължавам да играя тази роля, защото ми е ин­тересна. Знаменити актьори като Чарли Чаплин и Тодор Колев са я изпълнявали. Дано имам шанс да изиграя още подобни образи.

– Известно е, че имате же­лание да влезете в ролята на мно­го лош човек. Какви са шансо­вете Ви в това отношение?

– В „Майстори“ по Рачо Стоянов – постановка на Народния теа­тър, имам шанс да изиграя злия човек. И в ки­ното бих могъл. Знаете ли, и в България, и по света, щом ня­кой актьор влезе в едно амплоа, всички вече го възприемат по този начин и той просто не може да избяга от него. Мо­ето амплоа се свързва с об­раза на Радко Чеканов от се­риала „Столичани в повече“, а именно на глуповат млад човек. Аз смятам, че е време да избягам от него и да изи­грая други типажи.

– Скоро на нашата сцена игра и Албена Павлова, коя­то в сериала беше майката на Вашия герой. Какво ще кажете за партнирането си с нея?

– И в сериала, и в Народния театър, а и в „Ко­миците“ имам щастието да иг­рая с колосите на актьорското майсторство у нас. Това обла­городява и учи. А за „майка“ ми и „баба“ ми (Стоянка Му­тафова) в „Сто­личаните“ мога да кажа, че не само работехме добре, но и се забавлявахме.

– Искам да Ви задам въпро­си и в по-личен план. В живота весел човек ли сте?

– Не съвсем. Знаете песен­та за тъжния клоун. Няма как да си нахилен 24 часа, ако си нормален. Имаме нужда и от малко тъга. Колкото до семейния ми живот, той е такъв, че не мога изобщо да се усамотя. Щом се прибера вкъщи, децата веднага ми се хвърлят на врата. През лято­то два месеца бяхме заедно всеки божи ден. Нямах въз­можност да си осигуря дори дозата тишина, потребна на всеки човек.

– Още ли мечтаете да по­сетите Япония?

– Да, мечта ми е. Японската култура е на изключителна висота, ако щете дори и в областта на храненето. Точ­но заради правилното хра­нене при тях има най-много столетници. Впечатлява ме и спокойствието им. През месец април, когато цъфтят вишните, много японски се­мейства отиват в овощните градини, където всяко от тях застава около едно дърво и може с часове да го съзер­цава.

– Имате ли и други мечти?

– Разбира се. Мечтая за трето дете например. Дъще­ря ми е в шести клас, а синът ми е 4-годишен. Време е за трето дете, но въпросът не е само то да бъде създадено, а и да му се осигури срав­нително добър стандарт на живот. Виждате какво е от­ношението на държавата по въпроса – смешно с тези малки детски надбавки. Представата, че щом си из­вестен, непременно си богат, е измамна. На нас също ни е много трудно. Сега играя в 14 пиеси, 7 от които – в На­родния театър. Изминавам по около 2 000 километра на седмица, но хонорарите са нищожни. Хората не вярват, че имам само тази леко очу­кана кола, с която ме виж­дат, но това е истината. Ние сме популярни лица в бедна държава.

– Почитателите Ви знаят, че обичате да рисувате. Раз­вивате ли се и в това отно­шение?

– Напоследък с дъщеря ми рисуваме натюрморти. Тя започва картината, аз я до­вършвам. Създаваме така нареченото концептуално изкуство. За мен е важно, че когато рисувам, не мисля за нищо.

– Пожелавам Ви да на­предвате във всичко, с кое­то се заемате, и да осъщест­вите мечтите си!

Започнете да пишете и натиснете Enter за търсене