Актрисата Албена Павлова: Нашата професия е благословена!

Юлия БАЙМАКОВА

„Тайната на един Дон Жуан“ – постановка на Ямболския театър „Невена Коканова“. Това засега е последната театрална постановка, коя­то гоцеделчевската публика видя в своя град. Женската роля в творбата на Валентин Красногоров бе поверена на Албена Павлова, актрисата, известна на широката ауди­тория предимно с участието си в комедийния сериал „Сто­личани в повече“.

– Госпо­жо Павлова, липсва ли Ви работата в сериала „Сто­личани в по­вече“?

– Много ми липсва. Все едно да ме питате липс­ва ли ми се­мейството. Това са седем години, пре­карани във великолепна компания! Някои казват, че съм много позитивен човек. Може би съм такава заради хората, с които общувам.

– Коя работа Ви носи по-го­лямо удовлетворение – в киното, в телевизията или в театъра?

– Всичко това е част от мо­ята професия и всичко ми харесва. Удовлетворение­то е различно. Театърът ми дава възможността за жи­вия контакт с публиката. От 1992 година съм актриса в Сатиричния театър „Алеко Константинов“. Играла съм и играя и в други театри и мога да кажа, че този контакт е незаменим. Киното и телеви­зията правят актьора попу­лярен, поради което хората все повече и повече влизат в салона. Нещата са прекрасни посвоему.

– Вие работите и в областта на дублажа. Той какво Ви дава?

– Да, десет години бях ре­жисьор на дублаж в bTV. Сега също се занимавам с ду­блаж, но като актриса. Тази работа ми дава изключител­но много. Нашата професия е благословена именно защо­то я упражняваме по разли­чен начин.

– Има ли роля, за която мечтаете?

– Като актриса не съм меч­тала за конкретни роли. От всичко, което е трябвало да играя, само съм спечелила. По-скучни са ролите на така наречените положителни ге­рои, но пък е предизвикател­ство точно те да се изиграят.

– Госпожо Павлова, Вие сте възпитаничка на Руската езикова гимназия в родния Ви град Русе. Какво е за Вас руската култура?

– Ако ме попитате кои са любимите ми автори, в чел­ната тройка са само руснаци. В киното също няма по-вели­ки образци. За мен образец на киноизкуство е филмът „Незавършена пиеса за ме­ханично пиано“ на Никита Михалков.

– Известно е, че обичате да пътешествате. В едно свое интервю казвате: „Отколеш­на мечта ми е да видя инди­анските цивилизации – Перу, Чили, Мексико.“ Къде пъте­шествахте през това лято?

-Имахме намерение да по­обиколим Испания, но го от­ложихме, защото трябваше да заведем нашата дъщеря в Холандия, където ще следва психология. Както знаете, тя изпълняваше ролята на Яна Лютова в се­риала и много хора мислеха, че ще тръгне по моя път, но Мина из­бра друго по­прище. Наме­ренията и са, след като за­върши, да се върне в Бъл­гария. Колко­то до инките, мечтая да по­сетя местата, свързани с тях. Рано или късно ще се случи.

– Вие обичате планините. Познавате ли Пирин?

– Най-малко съм била в Пирин. Знаете ли, скоро прочетох, че в България има повече от 30 планини. Как да имаш любима? Аз и съпругът ми много обикаля­ме, запалени планинари сме. Сами си правим програмата. Имали сме преходи по око­ло 13 часа. С намерение сме догодина да тръгнем по пътя Камино. Ще бъде голямо приключение.

– Харесва ли Ви Гоцедел­чевският край?

– Толкова турнета съм има­ла, а тук идвам за първи път. Впрочем, за втори. Дойдохме и през зимата, но за съвсем кратко време. Много ми ха­реса главната улица, защото има свой стил. В близост до Културния дом видях пави­лион във вид на гъбка. Ста­на ми мило, защото такива имаше в миналото. Вие явно умеете да пазите това, което е красиво и характерно. Мно­го красива е и природата на­около. Пътят дотук е труден заради завоите, но пък пей­зажът е великолепен.

– Освен пешеходния тури­зъм, имате ли и други увле­чения?

– Голямата ми страст в по­следните години са народ­ните танци. Редовно ходя на репетиции. (Внимавам да не кажа тренировки, защото учителят ми по танци много се сърди, когато някой се из­рази така. И с право, това не е спорт.)

– Накрая искам да погово­рим по един наболял въпрос – бездомните кучета. Как да се справим с този проблем? Питам Ви, защото сте из­вестна със застъпничество­то си за тези четириноги.

– С грижи, не с изтребление и не с кражби на фондове, а най-вече с хуманност. Всеки, който желае, да вземе куче за отглеждане в домашни усло­вия. Да се създават приюти, но в тях да работят хора, кои­то обичат животните. Да се прави кастрация. Имам куче и знам колко много са грижи­те, но и каква е верността и благодарността на тези умни животни.

– Госпожо Павлова, благо­даря Ви, че ни зарадвахте с това интервю!

Започнете да пишете и натиснете Enter за търсене