Пенчо Славейков: Пречка е на себе си глупеца, пречка е на другите мъдреца

Роден е в Трявна. Следва философия в Лайпциг (1892-1898), където  слуша лекции на видни академици и изучава западноевропейската култура. След завръщането си в България (1898) става близък помощник на д-р К. Кръстев в редактирането на сп. „Мисъл“, идеолог на кръга „Мисъл“.  Тогава поетът отпечатва “Сърце на сърцата”, “Успокоеният” и “Фрина”. Известно време е директор на Народния театър и Народната библиотека, след което тогавашният министър на просветата С. Бобчев го освобождава от поста. За Славейков това е тежък удар, който засяга най-вече неговото честоблюбие. Напуска България и се установява в Италия, където през 1912 г. умира.

Широко образован, той е една от централните фигури в българската следосвобожденска литература. Част от най-паметните негови  произведения са стихосбирките „Епически песни“ (1907), „Сън за щастие“ (1906), епическата поема „Кървава песен“ (1911-1913), „На острова на блажените“ (1910), литературоведски изследвания и есета, както и фолклорния сборник „Песен на песните“.

Предлагаме ви няколко цитата на забележителния Пенчо Славейков:

„Трябва да се отдалечи човек от онова, що обича, за да усети силата на своята обич.“

„Пречка е на себе си глупеца, пречка е на другите мъдреца.“

„Всяка власт, която се отдалечава от народа, пада като дърво отсечено в корена.“

„За относителните натури всичко е относително.“

„Едно е необходимо: да не проповядваш истината на глупците и идиотите. Че ще те разпънат на кръст но няма да те разберат! Тоя кръст, на който ти сам се разпъваш, е по-тежък.“

„Сърцето е склад отгдето умът черпи най-хубавата храна.“

„Всяка книга, всякой вестник има душа, която има добър или лош дух!“

„Пред мен има само три възможности: да полудея, да се самоубия или да влача незавидно съществуване.“