13 март 1913 г.: Българската армия превзема Одринската крепост
-
- март 13, 2026
Една от най-големите победи в Първата балканска война – превземането на смятаната за „непревземаема“ Одринска крепост.
На 13 март 1913 г. (26 март по нов стил) българската армия превзема Одринската крепост – една от най-силно укрепените военни позиции в Европа по онова време.
Победата остава в историята като един от най-големите военни успехи на България по време на Първата балканска война.
С началото на войната на 5 октомври 1912 г. България се включва в Балканския съюз срещу Османската империя с надеждата да постигне национално обединение. В страната настъпва силен подем – хиляди доброволци се записват в армията, а българските войски печелят поредица от победи, включително при Лозенград, Люлебургаз и Бунархисар.
Обсадата на крепостта е поверена на Втора българска армия, съставена от Осма пехотна тунджанска дивизия и части от Втора тракийска, Трета балканска и Четвърта плевенска дивизия. Българските сили наброяват около 126 000 войници с 424 оръдия и 96 картечници. Общото командване е поето от генерал-лейтенант Никола Иванов.
Обсадата е разделена на четири сектора – Източен, Южен, Западен и Северозападен. Най-важният участък е Източният сектор, където са съсредоточени значителна част от силите и който се командва от генерал Георги Вазов – брат на писателя Иван Вазов и един от най-талантливите български военни инженери.
Георги Вазов разработва план за заблуда на противника – създава се впечатление, че главната атака ще бъде насочена към Южния сектор, докато решителният удар се подготвя в Източния.
„Връщане назад няма! Противникът трябва да бъде сломен! Напред ни чакат слава и мир, назад – безчестие и смърт!“, заявява той пред войниците.
Атаката започва с мощен артилерийски обстрел, продължил около 10 часа. След него българската пехота преминава в настъпление. В щурма участват 56-и пехотен полк, 23-ти Шипченски, 10-и Родопски, 32-ри Загорски, 29-и Ямболски, 57-ми и 58-ми пехотни полкове.
Сутринта на 13 март отбраната е пробита и българските части навлизат в града. Само за около 30 часа крепостта, смятана за „непревземаема“, пада. Командващият гарнизона Шукри паша се предава и връчва сабята си на генерал Никола Иванов с думите:
„Храбростта на българската армия е безподобна. На такава храброст никоя крепост не може да устои.“
След победата генерал Георги Вазов се обръща към войниците с признание за техния подвиг:
„Вие покрихте България със слава, а нашата армия с лавров венец. Светът има да се чуди на вас, доблестните синове на България, че можахте за 30 часа да превземете една от най-силните крепости.“
Одринската операция се запомня и с използването на нова военна тактика – т.нар. „огневи вал“ или „пълзящ артилерийски огън“, при който артилерията прикрива настъплението на пехотата. По-късно тази тактика е широко използвана по време на Първата световна война.
Победата при Одрин остава символ на военната доблест и саможертвата на българската армия. Тя се изучава и до днес във военни академии по света като пример за успешна обсадна операция.
Be the first to leave a review.
