ЕКСКЛУЗИВНО В ТОП ПРЕСА: КРЪВТА НА ДОСПАТ ДЕРЕ – ИСТИНАТА ЗА ВЕРГИЛ ВАКЛИНОВ, КОЯТО КРИХА ОТ НАС 73 ГОДИНИ!
-
- март 12, 2026
Сензационни разкрития на един достоен български офицер, журналист и писател са на път да преобърнат официалната история и да сложат край на лютите спорове, разтърсили страниците на „ТОП ПРЕСА“ относно мистериозната смърт на граничаря легенда Вергил Ваклинов. ВИЖ ТУК Докато в обществото и в нашите форуми се вихрят ожесточени дискусии за това кой е дръпнал спусъка – дали са били „чужди диверсанти“, пратени отвън, или „местни опозиционери“, борещи се срещу режима, капитан Никола Чуралски, известен в средите на ГВ на МВР като Броневик 40, излиза с лицето си, за да забие звучен шамар на историческата подмяна. В своето остро право на отговор той не просто коригира сухи факти, а разкъсва пелената на една дълбоко пазена тайна, която тежи върху съвестта на командването десетилетия наред. Истината за смъртта на Вергил Ваклинов и неговите другари се оказва много по-страшна, по-цинична и по-трагична от всичко, което сме чели в досегашните публикации или сме чували в легендите за „вражеските куршуми“. Като пряк свидетел на събитията, Броневик 40 е категоричен: информаторите на подобни материали са „скарани с историята“, а реалността на фактите е била подменена в името на евтината сензация или идеологическата конюнктура, за да се скрие една нелепа военна трагедия.
Според капитан Чуралски, през юли 1953 година с т.нар. горянско движение в България вече е било приключено и всякакви опити да се пришие политически елемент или „опозиционен характер“ на групата, преминаваща през Доспат дере, са чиста проба фалшификация. Тук не става въпрос за идеологически борци или за организирани чужди шпиони, а за остатъци от престъпни банди, мародерствали в Гърция по време на окупацията в подкрепа на Хитлерова Германия. Авторът напомня на късопаметната ни общественост, че България е изплащала до края на 1964 година огромни репарации на Гърция именно заради подобни криминални субекти, които днес някой се опитва да изкара „жертви“. Тези „герои“ са причината години наред на трапезата на българина да няма агнешко месо, тъй като всичко е изнасяно за Гърция, за да се покриват дълговете от техните мародерства. Цитирайки историка Андрей Пантев, Чуралски подчертава, че сумата, изплатена от държавата ни, надхвърля половин милиард долара днешни пари. Интернирането на тези хора в приграничната полоса не е било репресия, а хуманен акт на държавата, целящ да спаси живота им от гръцките групи, търсещи кърваво възмездие за извършените от тях военни престъпления.
Най-шокиращият елемент в разказа на капитана обаче, който дава директен отговор на споровете в „ТОП ПРЕСА“ за убийците на Ваклинов, е самата хронология на сражението при Римския мост. Той разбива мита за героичен отпор срещу навлизащи отвън диверсанти. Истината е, че групата се е движела откъм Марулево – навътре от българска територия, опитвайки се да се измъкне през границата. На самия мост в началото на пукотевицата са били само двама граничари – Александров и Ганев. Легендарният Вергил Ваклинов се включва в екшъна едва след началото на стрелбата, когато групата вече бяга към Момини скали. Там, на метри от браздата, се разиграва истинският ад, който няма нищо общо с официалната версия. Капитан Чуралски хвърля бомбата: граничарите са станали жертва на фатално объркана и лошо организирана засада, устроена от техните собствени командири. Загиналият Димитър Ганев е бил на метри пред фронта на моста, когато старшият на наряда, вероятно в състояние на паника или огромна грешка, открива огън. В настъпилия хаос граничарите на практика са се изтребили от взаимен „свой огън“, докато са се опитвали да пресекат пътя на бягащата група. Това е кървавата тайна, която е трябвало да бъде замаскирана с ордени и разкази за „вражески агенти“, за да не се признае позорът на грешно устроената засада, довела до смъртта на български момчета от български куршуми.
Авторът не пести думи и за моралния упадък на днешното време, в което се прави опит за реабилитация на „шайките“ и се спори дали са били опозиционери. За него това е гнусна инсинуация и нещастен циничен опит за опошляване на историята. Той пита риторично защо се героизират хора, които са били в тежест на целия български народ, докато паметта на честните граничари, които въпреки хаоса са бранели суверенитета на държавата, се осквернява. Чуралски е безпощаден към „предателите, махзарите и ренегатите“, които се опитват да изтрият рубинените букви от пантеона на безсмъртието. Той описва граничарското сърце като орган, който не бие с нормален човешки пулс, а е кован от дълг и саможертва – нещо, което днешните кабинетни анализатори никога няма да разберат. Тези сражения са вписани със злато в историята на Гранични войски и никое преиначаване не може да изтрие подвига на онези, които са пазели браздата, дори когато са били превръщани в жертви на собствената си система.
В материала си за „ТОП ПРЕСА“ капитанът подчертава, че до изплащането на репарациите през 1964 г. българо-гръцката граница е била кървав театър на сблъсъци. Граничарите са били последната преграда не само пред външния враг, но и пред вътрешната анархия, породена от престъпни елементи, които днес удобно се наричат „опозиция“. Чуралски подчертава, че през 1953 година вече не е имало интернирани на случаен принцип, а само според техните „подвизи“ в съседна Гърция. Всяка друга версия, според него, е плод на неофашизирането на страната ни и на Европа, което той определя като морално падение. Според него давността не може да замита тежките престъпления, извършени от четническите шайки, мародерствали из гръцко, и техният опит да бъдат представени като политически субекти е историческа гавра с паметта на загиналите момчета в Доспат дере.
Този разтърсващ материал завършва с емоционално и поетично послание към загиналите му другари. Въпреки опитите за подмяна на истината, споровете за „диверсанти“ и сквернението на паметта им, за капитана те остават „сплетени от звезди венци“ в небето над България. Той се обръща директно към тях със заветното „Спете спокойно, храбреци!“, обещавайки, че докато има живи свидетели и медии като „ТОП ПРЕСА“, които не се страхуват от „право, куме, в очи“, истината за Доспат дере няма да бъде погребана. Статията на Никола Чуралски-Броневик 40 е не просто право на отговор – тя е обвинителен акт срещу подмяната на националната памет и вик за справедливост за онези, които са останали безкръстни и безгробни поради чужди грешки. Ние публикуваме този текст с ясното съзнание, че истината за това кой уби Вергил Ваклинов е много по-неудобна, отколкото някой е предполагал. Истината е тук – тя боли, тя кърви, но тя е единственият начин да почетем истинските герои на границата.
Никола Чуралски-Броневик 40, капитан от запаса на ГВ на МВР, писател и публицист
Be the first to leave a review.
