Мицкоски се размечта за „Велика Югославия“
-
- февруари 20, 2026
Той говори за Бледското споразумение, подписано от Тито и Георги Димитров през 1947 г., предвиждащо присъединяване на части от България към Югославия
Северномакедонският премиер Християн Мицкоски открито подкрепи проектите на югославския диктатор Йосип Броз Тито за хегемонизъм на Балканите и претенции към териториалната цялост на България.
Той говори за Бледското споразумение, подписано от Тито и Георги Димитров през 1947 г., предвиждащо присъединяване на части от България към Югославия. Тази спогодба е подписана под директния натиск на съветския диктатор Йосиф Сталин, предаде БГНЕС.
В интервю за предаването „Само интервю“ по телевизия Канал 5 министър-председателят заяви, че Скопие ще работи за деблокиране на процеса на европейска интеграция на страната, но не под натиск.
„Ако бяха необходими десетилетия, за да се стигне до Бледското споразумение веднага след Втората световна война и македонците от другата страна на границата да получат културна автономия с правото да се присъединят към тогавашната Народна република Македония, в рамките на югославската федерация.
По известни причини 1949 г. прекъсна това, и след това, ако бяха необходими десетилетия, за да приветства Живковизма Заев и Ковачевски и те да приемат така нареченото френско предложение, може би ще са необходими отново десетилетия, за да се получи някакво справедливо и достойно решение, което ще запази достойнството и идентичността, а от друга страна ще предложи предвидим процес към бъдещето.
Ще работим върху решение, но няма да работим под натиск. Няма да работим върху решение, което няма да ни доведе до самия край, а до първото следващо препятствие. Не мога да приема това и съм го казвал многократно.
Аргументите са на наша страна, нашите аргументи пускат корени, те приемат някаква форма, физиономия, в международната общност. Международната общност наблюдава какво се случва, за съжаление все още има правило в ЕС, което гласи – един глас“, каза премиерът.
Той каза, че докладчикът на Европейския парламент за Македония, евродепутатът Томас Вайц, „не казва спешно да се приемат конституционните изменения, а да се приемат“.
Всички знаем това, не можем да пренебрегнем слона, който някой внесе в стаята. Но има и други неща, които също разглеждаме, така че нека видим как можем да постигнем компромис, така че всички да се възползват от процеса.
Оценявам, че досега всички правителства, които са приели компромиси в ущърб на македонската идентичност и бъдещето на държавата, са направили това, което са обещали да направят, за да постигнат цената. Те никога не са успявали, защото винаги има – ако“.
Френското предложение
През 2022 г. парламентът на Северна Македония прие т.нар. „френско предложение“, според което Скопие трябва да включи българите в преамбюла на своята конституция, за да започне преговори с ЕС.
Във връзка с присъединяването към ЕС, министър-председателят каза, че съществува вариант Северна Македония да стане част от блока, но без право на глас, което би се случило през 2027 г., като част от сценарий, свързан с мирния план за Украйна.
„Има една идея, която се чува все по-силно в Брюксел и наоколо и включва мирния план за Украйна, в който на практика интеграцията на Украйна, и с цел бъдещо възстановяване, в рамките на ЕС, би била по бърза траектория.
Това би било безпринципно спрямо Западните Балкани и има два сценария. Добре е, че сме и в двата сценария. Първият сценарий е Украйна, заедно с Черна гора, Албания и Македония, да стане член на ЕС и в началото на 2027 г. да седне на масата, македонското знаме да се вее в Брюксел, но без право на глас. Да участва в работата на съвета, комисиите, органите, с много механизми за вътрешен контрол“, каза северномакедонският премиер.
Той добави, че има две задължителни условия – обща външна политика и политика на сигурност и върховенство на закона. На въпрос дали условията включват конституционни изменения, той заяви, че „предполага, че ще бъде така, защото беше прието от предишното правителство“. – Тази интеграция ще се случи през 2027 г. Второто условие е други страни в региона, Босна и Херцеговина, Сърбия, Косово и Молдова, да се присъединят към това.
„Това се чува в Брюксел, това се чува в Мюнхен, но зависи от много параметри, от мирния план за Украйна, от консенсуса за евентуално мирно споразумение и т.н. Светът се променя динамично и ще продължи да се променя, трябва да бъдем умни, да предвиждаме тези промени и да се адаптираме“, заяви министър-председателят.
Be the first to leave a review.
