ЗАРАЗА НА ПРАГА НА БЪЛГАРИЯ Животновъдите от Като Неврокопи предупреждават за овча и козешка шарка преди Великден, искат план Б, страхът е за Гърция и за целия регион

Когато в Кавала, Драма и Неврокопи се говори за „ευλογιά“, това не е историческа дума от учебник. Това е овча и козешка шарка, болест, която удря стадата, затваря ферми, спира движение на животни, вкарва цели райони в режим на ограничения и оставя семейства без поминък. Точно преди Великден напрежението се качва още повече, защото тогава търсенето на агнета и ярета расте, движението по веригата се ускорява, а всяка грешка става епидемия. Това вече не е само гръцки проблем. Това е граничен проблем. Това е риск за България, защото когато зараза тръгне по Балканите, тя не пита на кой пункт си минал и кой флаг е отдясно.

В гръцкия „П.Τ.“ Пρωινός Τύπος Дράμας по темата говори председателят на Съюза на животновъдите в Неврокопи Христос Церниос. Той поставя въпроси, които звучат като аларма, не като мнение. Първо, че без реален контрол в следващите седмици ситуацията може да излезе извън рамките и след Великден да стане по лошо. Второ, че държавата трябва да има готов алтернативен план, ако сегашната стратегия не работи. Трето, че мерките за биосигурност са ключови, но не могат да се превърнат в удобно оправдание, когато проблемът продължава. И четвърто, че разговорът за ваксини не може да се отлага до безкрай. В същия дебат в Гърция земеделското министерство остава резервирано към ваксинацията, докато представители на сектора настояват, че ако не се действа по решително, ударът върху животновъдството ще повлече и цялата икономика около него, фуражи, транспорт, кланици, търговия, местни пазари. В публикацията на местния вестник е зададен и болезнен въпрос, защо Гърция е произвеждала ваксина в миналото, а днес се държи сякаш инструментите са изчезнали.

Най важното за нас тук е географията. Неврокопи е на една ръка разстояние от България. Това е район, в който хората се познават, пътищата са кратки, обменът на стоки и услуги е ежедневие, а движението на животни, фуражи и техника се случва постоянно. Ако мерките са хаотични, ако контролът е слаб, ако има пропуски, рискът не спира в Гърция. Той идва и при нас. Българските фермери знаят какво означава една зараза. Забрани, проверки, загуби, унищожени стада, срив на доверие. Затова този разговор не е чужда новина. Това е предупреждение.

Ексклузивно за Топ Преса. Разговор с Христос Церниос, председател на Съюза на животновъдите в Неврокопи.

Въпрос: Г н Церниос, какво е настроението при животновъдите дни преди Великден.
Отговор: Настроението е тревожно. Болестта не е теория. Тя е в стадата. Хората са на ръба, защото всеки ден носи риск, а Великден увеличава напрежението. Ако не се овладее ситуацията навреме, после ще е по трудно.

Въпрос: Казвате, че трябва план Б. Какво означава това.
Отговор: Означава готовност да се смени стратегията, ако сегашната не даде резултат. Не може да се разчита само на пожелания и на това, че ще мине от само себе си. Ако следващите седмици не донесат реален контрол, трябва да има алтернативен план, бърз, ясен, приложим.

Въпрос: Какво според вас не работи достатъчно добре в момента.
Отговор: Има мерки, има указания, но на терен реалността е трудна. Биосигурността е задължителна, да, но трябва да има и ефективна организация, контрол и решения. И най важното, когато виждаме, че проблемът се влачи, трябва да се действа по решително.

Въпрос: Големият спор е ваксинация или не. Вие какво искате.
Отговор: Искаме да се говори честно и с аргументи. Не може един сектор да губи животни и да няма инструментариум. Поставяме въпроса защо в миналото е имало производство на ваксина и защо днес темата се затваря лесно. Не казвам магическа дума. Казвам, че не може да се отхвърля предварително.

Въпрос: Какво ще стане, ако след Великден заразата се разшири.
Отговор: Ще имаме много лоши ситуации. Не само за животновъдите. За цялата икономика, която живее около тях. Фуражи, транспорт, търговия, местни семейства. Това е верига. Като падне едно звено, тръгват всички.

Въпрос: Виждате ли риск за България.
Отговор: Риск има за целия регион, когато има зараза и движение. Ние сме граничен район. Всички трябва да са внимателни и да работят координирано.

Това интервю не е за сензация. То е за отговорност. Когато председател на животновъден съюз в граничен район казва „след Великден може да стане по лошо“, това не е реплика за студио. Това е сигнал. Ако гръцките институции се колебаят, българските не трябва да чакат. Контролът по границата, ветеринарният надзор, проверките на транспорт, фуражи и движение на животни, информираността на стопаните, всичко това трябва да е в режим на готовност. Защото после винаги е късно, после се броят трупове и се пишат протоколи. А поминъкът не се връща с протокол.