121 мандата и реалността на коалициите: защо стабилното мнозинство е ключът към управлението
-
- февруари 13, 2026
Антон Манолов
Без ясно и устойчиво парламентарно мнозинство бъдещето на Радев като лидер на алтернативата зависи от качеството на коалиционните договори и от способността за дълготрайни компромиси без да се компрометира основната визия. Входната логика е проста, макар и сложна: ако новата алтернивата около генерал Радев успее да формира парламент с 121 депутати, тя ще получи шанс да управлява с относителна стабилност. В противен случай — без ясно, устойчиво мнозинство — ще започнат тръгващи по ръба на коалиционни сделки и компромиси дъвки, които могат да разрушят политическата програма още в първите месеци. Това не е само аритметика на изборите; става дума за качеството на управлението, за институционалната стабилност и за дълбоките политики, които формулират бъдещето на страната.
Нека разгледаме реалността зад сценарий с 121 мандата и какви коалиционни опции се откриват пред Радев, предвид традиционните участници в българската политическа сцена: ГЕРБ, БСП, Възраждане и други по-малки формации.
Сценариите за коалиции са сложни и преливат един в друг, като реалността на политиката често диктува прагматизъм повече от идеализъм. Възможните формати включват партньорства, които носят стабилност и управляемост, както и сценарии с по-големи идеологически различия, които могат да доведат до чести промени в политиката и до по-малко предсказуеми резултати. Важното е дали коалиционните договори ще съдържат ясни червени линии по съдебна реформа, върховенството на закона, принципите на евроинтеграцията и борбата с корупцията, както и как ще се управлява икономиката и социалните политики.
Радев + ГЕРБ — стабилизирано, но трудно приемливо за много избиратели. Аргументите за стабилност са административен капацитет и координация, но рисковете включват голяма идеологическа дистанция и тежки компромиси, които могат да подкопаят доверието в управлението и да олекотят обещанията за реформите.
Радев + БСП — коалицията може да балансира лявото и дясното и да допълни президентския курс с опит и социално-икономически измерения, но рисковете са вътрешни различия в подходите към приватизация и социални политики, както и потенциални вътрешни фракции, които да дестабилизират коалицията.
Радев + Възраждане — мобилизационна сила с ясно националистически тон, но с големи структурни рискове за европейската ориентация и за стабилността на управлението поради идеологически различия и ограничения в посланията към ЕС и НАТО.
Радев + други комбинации (Възраждане + ГЕРБ, Радев + Възраждане + БСП и т. н.) са особено уязвими към вътрешно напрежение и коалиционни конфликти, което прави дългосрочната стабилност трудно постижима без ясни договорки и силна управленска култура.
Разумният изход при липса на 121 мандата е да се търсят устойчиви коалиционни договори, които дават яснота и публично обявени червени линии, или да се върви към нови избори, когато е възможно, за да се възстанови доверие и да се поставят основите на дълготрайни политики.
Ключови сигнали, които гражданите и анализаторите трябва да следят, са формулирането на червените линии на коалициите, ясните договори и конкретните политики, които се подкрепят, както и темпото на реформите и способността за управление на кризите. Външнополитическият контекст и ангажиментът към европейските норми ще останат тест за синхрон между коалиционните партньори.
Изводът е ясно: без стабилно парламентарно мнозинство бъдещето на Радев като лидер на алтернативата зависи от качеството на коалиционните договори и от способността за дълготрайни компромиси, които запазват основната визия и не позволяват управлението да се превърне в конституционна лъвина от текущи сделки.
Be the first to leave a review.
