Водите на Западнобеломорския район, документи много, яснота малко

В зебележете в разпространена платена публикацията за междинния преглед на значимите проблеми в управлението на водите в Западнобеломорския район институцията всъщност е разпространила кириливите си ризи защото публикацията изглежда не като стандартно административно съобщение, а като некадърно. Зад сухия език обаче стои документ, който ще определя управлението на водите в един от най-чувствителните региони на страната през следващото десетилетие. Именно затова липсите в комуникацията около него са по-важни от самия факт на публикуването.

Формално погледнато, процедурата е коректна. Обществено обсъждане, ясен срок, позоваване на Закона за водите и връзка с бъдещия план за управление на речните басейни за периода 2028–2033 г. Това покрива изискванията на европейската рамка. Проблемът започва там, където формата замества съдържанието.

Първият сериозен дефицит е липсата на каквато и да е конкретика. В съобщението не се назовава нито един реален проблем. Няма дума за качеството на водите. Няма данни за недостиг, свръхползване или замърсяване. Няма дори индикативни направления. За регион, в който се преплитат интересите на ВЕЦ индустрията, земеделието, туризма и питейното водоснабдяване, това мълчание не е неутрално. То е показателно.

Вторият проблем е размиването на отговорността. Не е ясно кой е авторът на анализа. Не се споменава експертен екип, външен изпълнител или научна институция. В контекста на финансиране по Програма „Околна среда“ 2021–2027 това поражда логичен въпрос. Кой точно получава средствата и срещу какъв измерим резултат. Когато няма име, няма и възможност за експертен дебат.

Третият слаб елемент е отсъствието на оценка на предходните планове. Законът за водите предвижда циклично планиране. Това означава анализ на постигнатото, не само чертаене на нови намерения. В публикуваната информация липсва дори ориентировъчна оценка дали целите от предходния период са изпълнени и в каква степен. Без тази база всеки нов план започва от нулата, поне на хартия.

Четвъртият риск е превръщането на общественото обсъждане в формалност. Срокът е дълъг, но липсата на обобщени проблеми и ясни тези силно ограничава реалното участие. Гражданите и организациите са поканени да коментират документ, чието съдържание не е комуникирано публично по разбираем начин. Това е класически модел на участие без влияние.

Петият пропуск е пълното отсъствие на темата за контрола и санкциите. Управлението на водите не е само планиране, а и прилагане. В региона има дългогодишни спорове за нерегламентирани водовземания, екологични щети и формален контрол. В съобщението няма нито дума за ефективността на надзора, броя проверки или наложени санкции. Това подкопава доверието в самия процес.

Всичко това не означава, че междинният преглед е непременно слаб като експертен документ. Означава, че обществото няма как да знае дали е такъв. Когато комуникацията се свежда до линк и срок, стратегическото управление се превръща в затворен административен цикъл. Истинският въпрос не е дали процедурата е спазена. Въпросът е дали водите на Западнобеломорския район се управляват с данни, прозрачност и отчетност или с документи, които рядко напускат рамките на институционалния комфорт.

Точно тук е и общественият интерес. Не във формалното обявяване, а в това какво стои зад него.