154 години от рождението на Гоце Делчев: Историята не се пренаписва, тя се помни!
„… И в този общ вид имаше нещо извънредно нежно и същевременно заповедническо, нещо кой знае как мечтателно и винаги стремително и победно…“ С тези думи през 1904 г. Пейо Яворов очерта силуета на един човек, който отдавна е напуснал пределите на физическото съществуване, за да се превърне в мерило за чест. Днес, 154 години след рождението на Георги (Гоце) Николов Делчев, думите на поета звучат не като спомен, а като присъда над забравата.
Личност отвъд конюнктурата
На 4 февруари (по нов стил) отбелязваме рождението на идеолога, който превърна македоно-одринското освободително движение в кауза на целия български народ. Но Гоце Делчев не е просто портрет в учебника или име на града ни. Той е живият пример за лидерство, лишено от егоизъм.
В свят, доминиран от моментни политически нужди, Гоце Делчев остава „неудобен“ със своята яснота. Той не е мит, изтъкан от лозунги, а документирана историческа личност с последователна и непоклатима визия. Неговите писма и действия не оставят място за двусмислие – те говорят за едно дълбоко българско самосъзнание, за жертва в името на народа и за визия за свобода, която изпреварва времето си.
Организацията като съдба
За разлика от мнозина, Гоце Делчев не градеше кариера, а Организация. Той не търсеше лична власт, а онова вътрешно освобождение на индивида, което единствено може да доведе до политическа независимост. Неговият морал беше неговият щит. Затова и днес опитите паметта му да бъде подменяна или „пренаписвана“ според нуждите на деня, се разбиват в монолита на истината.
Паметта като мерило
Да почетем Гоце Делчев днес не означава просто да поднесем венец. Означава да имаме смелостта да отстояваме историята такава, каквато е – ясна, документална и неподвластна на външен натиск. Неговата истина е нашето наследство, а неговото дело – наш дълг.
Гоце Делчев не принадлежи на границите, той принадлежи на историята. А тя, както знаем, помни само онези, които са били готови да изгорят в пламъка на собствената си мечта.
154 години по-късно, Гоце Делчев остава. Като съвест. Като път. Като България.
Be the first to leave a review.









