Гоце Делчев между документа и митологията
-
- януари 27, 2026
Историческата истина не се договаря, тя се доказва
Историята не е разказ за утеха. Тя не е и национален декор, който се пренарежда според политическия сезон. Историята е система от факти, свидетелства и контексти, които не търпят преместване във времето. Именно затова фигурата на Гоце Делчев продължава да поражда напрежение. Не защото липсват извори, а защото те са прекалено ясни.
Сто и петдесет години след рождението му спорът вече не е научен. Той е политически. Академичният дебат отдавна е приключил. Остава битката за паметта.
Гоце Делчев принадлежи на епоха, в която националното самосъзнание на християнското население в Османската империя се изгражда чрез езика, училището и църквата. Това не е абстрактна формула, а документално установим процес. Екзархийските регистри, училищните програми, революционната кореспонденция и личните свидетелства говорят на един и същ език. Български.
Солунската българска мъжка гимназия
Делчев е възпитаник на Солунската българска мъжка гимназия. Членува във Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Пише и говори като българин. Това не е въпрос на тълкуване, а на текстология. Самият език на документите от края на XIX век не оставя място за семантични гимнастики.
„Си сме българи“ пише Гоце Делчев на български език в лично писмо до Никола Малашевски – 1899г.
Нито един автентичен източник от неговото време не съдържа етническо самоопределение, различно от българско. Понятието „македонец“ присъства, но с ясно географско значение, аналогично на „тракиец“ или „добруджанец“. Опитът то да бъде превърнато в етноним със задна дата е исторически анахронизъм.
Тук не става дума за отричане на днешната македонска идентичност. Историята не съди настоящето. Но настоящето няма право да редактира миналото.
Именно в това е смисълът на изследванията на Мерсия Макдермот. Като външен наблюдател, необвързан с балкански национални митологии, тя достига до изводи, които съвпадат с българската историография не по идеологически, а по изворов път. Делчев е български революционер с регионална кауза и универсален морален хоризонт.
Гоце Делчев (вляво) с приятеля си Гоце Имов като юнкери
Неговият стремеж към автономия на Македония и Одринско не противоречи на българската идентичност. В края на XIX век автономията е стратегическа форма на освобождение, а не отрицание на националната принадлежност. Тя е политическа тактика, не етническа декларация.
Грешката на съвременните прочити е в механичното пренасяне на днешни понятия върху свят, който не ги е познавал. Никой революционер от онова време не е мислел в категориите на модерната национална държава. Те са мислели в категориите на потиснати общности и историческа справедливост.
След 1944 година историята на Македония попада в друг контекст. Югославският федерален модел налага нуждата от нов разказ, нов пантеон и нов език. В този процес героите са пренаредени, биографиите са редактирани, а идентичността е превърната в държавна политика.
Диплома от екзархийското училище в Ново село, Щипско, днес в архивите в градския музей в Щип. В него Гоце Делчев е бил преподавател по естествена история, география, геометрия и геометрично чертаене.
Това не прави новата идентичност невалидна. Но прави нейното проектиране назад във времето методологически несъстоятелно.
Историческата наука не работи с желания, а с доказателства. Тя не гласува истината. Тя я проверява.
Днешният спор около Гоце Делчев показва не криза на изворите, а криза на зрелостта. Истинският европейски подход не е в симетричното отстъпление, а в признаването на времето такова, каквото е било.
Историята не може да бъде споделена чрез компромис с фактите. Тя може да бъде споделена само чрез уважение към тях.
Точно поради това Топ Преса поставя този въпрос отново. Не като национална демонстрация, а като интелектуално задължение. Историческата памет не е граница. Тя е отговорност.
Гоце Делчев не се нуждае от нова биография. Той има достатъчно документи. Нуждаем се ние от смелостта да ги прочетем без страх.
Историята не принадлежи на този, който я притежава. Тя принадлежи на този, който я разбира.
Be the first to leave a review.
