Река Струма под натиск. Как безразборният добив на инертни материали превръща реката в риск за хората и природата

Река Струма е една от ключовите водни артерии на Югозападна България. Тя осигурява воден ресурс за населени места, земеделие и индустрия, поддържа подпочвените води в обширни тераси и играе ролята на естествен буфер срещу екстремни валежи. През последните години обаче реката все по-често се разглежда не като екосистема, а като находище. Изземването на инертни материали от активното ѝ корито се превръща в практика, която създава краткосрочна печалба, но акумулира дългосрочен обществен риск. На терен дейността често се представя като почистване или поддържане. В хидроложката реалност това е дълбока интервенция в работеща речна система. Реките не са канали. Те функционират чрез баланс между воден обем, скорост на течението и наносен материал. Когато този материал бъде механично отстранен, балансът се нарушава и реката започва да компенсира сама. Дъното се понижава, течението се ускорява, а ерозията на бреговете се превръща в постоянен процес.

Това явление е добре документирано в европейската практика и е известно като вкопаване на речното корито. При него реката буквално реже надолу, докато търси ново равновесие. Последиците не остават в рамките на изкопа. Те се разпространяват километри нагоре и надолу по течението. Бреговете губят стабилност, земеделски земи започват да пропадат, а течението придобива значително по-голяма разрушителна сила при високи води.

Един от най-устойчивите митове е, че изземването на баластра намалява риска от наводнения. Данните и практиката показват точно обратното. Плитчините и естествените прагове, които забавят водната маса при порои, се унищожават. На тяхно място остават дълбоки линейни канали, които ускоряват придошлата вода. Резултатът е по-бърза приливна вълна и рязко покачване на нивото в населените места надолу по течението.

Допълнителен риск представляват временните насипи, диги и отклонения, изграждани за достъп на тежка техника. Те променят посоката на водата и често концентрират потока към участъци, които не са проектирани да поемат такъв натиск. При интензивни валежи именно тези временни съоръжения се оказват критичната точка, от която започват разрушенията. Най-слабо видимият, но икономически най-опасен ефект е спадът на подпочвените води. Реката и водоносните пластове около нея са пряко свързани. Когато дъното се понижи, нивото на подпочвените води следва същата траектория. Това води до по-ранно пресъхване на кладенци и сондажи, намалена ефективност на напояването и хроничен воден дефицит през летните месеци. В дългосрочен план реката губи и своя базов отток, което я прави по-уязвима при суши. Екологичните последици се проявяват първи. Механизираното копаене унищожава микроструктурата на дъното, в която се развиват безгръбначни организми и рибен хайвер. Повишената мътност променя кислородния режим, а дълбоките изкопи водят до локални температурни аномалии. Биологичното разнообразие намалява, а възстановяването на подобна система изисква десетилетия, ако изобщо е възможно.

Рискът не подминава и инфраструктурата. Мостове, подпорни стени и подземни комуникации са проектирани при определено ниво на речното дъно. Когато то се понижи, основите започват да се оголват. В Европа именно добивът на инертни материали е сред водещите причини за аварийно укрепване на мостови съоръжения, като разходите почти винаги се поемат от публичните бюджети.

Така икономическата логика се обръща. Частната полза остава за оператора. Разходите се разпределят между общини, земеделци и държава. Реката от актив се превръща в пасив.

Ако сегашната практика продължи, краткосрочната перспектива включва локални срутвания, нестабилни брегове и повишен риск при поройни дъждове. В рамките на две до три години понижението на коритото ще стане структурно, с измерим спад на подпочвените води и зачестили проблеми по инфраструктурата. В хоризонт от пет години Струма рискува да загуби естествения си речен характер и да се превърне в дълбок, нестабилен канал с висока разрушителна енергия.

Цената за възстановяване при такъв сценарий ще надвиши многократно стойността на всички извадени инертни материали.

Реката няма собствен глас. Но когато балансът бъде разрушен, последствията винаги се чуват ясно. И обикновено идват в момент, когато вече е твърде късно за евтини решения.