Иван Сабахлъков. Глас от полето срещу държавата на хартия

Иван Сабахлъков не влиза в земеделието по програма. Не е продукт на европроект. Не е субсидиен предприемач. Той е човек от земята, останал там по избор, въпреки цената.пНеговият път започва като на много други. Семейна работа, личен труд, кредити, техника на лизинг, зависимост от времето и пазара. Разликата е в това, че Сабахлъков не мълчи. Той назовава проблемите с думи, които често липсват в официалните доклади. В центъра на неговата критика стои моделът. Българското земеделие не е бедно, то е изкривено. Подкрепата не следва труда, а площта. Печалбата не остава при производителя, а при посредника. Стимулът не е за качество, а за количество.

Системата възнаграждава големите масиви. Малките стопанства оцеляват трудно. Зеленчукопроизводството и овощарството са оставени без защита. Животновъдството се свива. Зърното доминира, защото то пасва на субсидийната логика, не защото храни пазара.

Сабахлъков говори конкретно. За 20 процента ДДС, които оскъпяват българския продукт още преди да стигне до щанда. За внос, който влиза на по-ниски цени заради различни ставки и по-високи субсидии в други държави. За фермер, който произвежда честно, но продава на загуба.

Той посочва и другия проблем. Липсата на напояване. Земя има, вода има, но система няма. Канали са разрушени. Помпени станции не работят. Полета край река остават сухи. Земеделието става хазарт, не производство.

Работната ръка е следващият удар. Младите не влизат в сектора. Не защото не искат да работят, а защото не виждат перспектива. Денят е дълъг. Рискът е постоянен. Доходът е несигурен. Администрацията е безмилостна. Сабахлъков е критичен и към браншовите организации. По думите му те все по-често защитават собствени интереси, а не сектора. Гласът на малкия земеделец рядко стига до министерството. Решенията се взимат далеч от полето. Неговата позиция не е популистка. Той не иска подаръци. Иска правила. Иска равнопоставеност. Иска политика, която да гледа на земеделието като на сигурност, а не като на статистика.

Предложенията му са ясни. Намалено ДДС за храни. Целеви субсидии за реално производство. Възстановяване на напоителните системи. Контрол върху вноса. Подкрепа за кооперации с реална икономическа логика, не формални структури. Иван Сабахлъков не се представя като жертва. Той говори като човек, който е уморен да плаща за чужди грешки. Неговият инат не е емоция. Той е форма на съпротива срещу модел, който превръща труда в загуба.

Този глас от полето е важен. Защото не идва от студио. Идва от калта, от сметките, от несигурния пазар. Той не търси съжаление. Търси разум.

Докато има хора като него, земята още не е изгубена. Но времето не работи в тяхна полза. Ако системата не се промени, инатът няма да е достатъчен.