18 милиона без проект: как държавата „заключва“ бюджет за театъра в Благоевград, преди да знае какво ще строи
-
- януари 18, 2026
Редакцията на Топ Преса публикува това разследване не като политически коментар и не като интерпретация, а като акт на обществен контрол, основан изцяло на официални документи, предоставени от МРРБ по реда на Закона за достъп до обществена информация. Фактите, датите, сумите и признанията, цитирани в текста, произтичат от самите административни актове и проектна документация и очертават модел, при който значителен публичен ресурс се защитава и „заключва“ при липса на одобрен инвестиционен проект за ключовите строително-монтажни работи. В този смисъл публикацията има за цел да постави легитимни въпроси за начина на управление и контрол на европейските средства, за разпределението на институционалната отговорност и за риска общественият интерес да бъде подменен от процедурна формалност, като редакцията заявява, че ще продължи да следи случая и да сезира компетентните органи до изясняване на всички обстоятелства.
Документ, който по правило остава далеч от общественото внимание, поставя под въпрос начина, по който се одобряват и защитават проекти за десетки милиони левове с европейско финансиране. На 5 януари 2026 г. в Министерството на регионалното развитие и благоустройството е заведено заявление за достъп до обществена информация с вх. № 94-00-1/05.01.2026 г., подадено от редактор на Топ Преса. Само седмица по-късно, на 12 януари 2026 г., директорът на дирекция „Правна“ в МРРБ Десислава Ганева издава решение за предоставяне на достъп по реда на чл. 28, ал. 2 във връзка с чл. 35, ал. 3 от ЗДОИ, на основание Заповед № РД-02-14-102/20.01.2025 г. Това решение отваря папка, която показва как се стига до проект за 17 999 999,93 лв., как тази сума се фиксира предварително и как след това техническата реалност се наглася така, че да пасне на вече защитения бюджет.
МРРБ предоставя финансовия анализ, финансовата обосновка и одобреното проектно предложение за „Модернизиране на Драматичен театър „Никола Вапцаров“ за устойчиво и интелигентно развитие на културата, културния туризъм и креативните творчески индустрии в Благоевград“. Това са документите, с които се защитават разходи, графици, логика на инвестицията и бъдещи обществени поръчки. Именно в тях се съдържа изречението, което превръща случая от рутинна административна процедура в политически и финансово рисков казус: „За изпълнение на СМР на обекта няма одобрен инвестиционен проект.“ Това не е интерпретация, а признание, записано в официален документ, използван за оценка и одобрение на проект за почти 18 милиона лева.
Същият текст уточнява, че за сградата е извършено техническо обследване и е издаден технически паспорт на 25.03.2025 г., както и че въз основа на тези обследвания тепърва ще бъде изготвен инвестиционен проект във фаза технически или работен проект. С други думи, проектът, който трябва да каже какво точно ще се строи, в какви количества, с какви параметри и детайли, още не съществува към момента, в който се защитават и одобряват милиони публични средства.
Тук се отваря първият и най-сериозен риск. При липса на одобрен инвестиционен проект няма как да съществува проверима количествено-стойностна сметка с единични цени и количества. Именно затова във финансовата обосновка се виждат големи суми на макро ниво, облечени в професионална терминология, но лишени от техническата прозрачност, която би позволила реален обществен контрол. Общият бюджет е 17 999 999,93 лв., а в него са включени пера за проектиране и авторски надзор по реда на ЗУТ в размер на 408 282,00 лв., за оценка на съответствието и строителен надзор – 175 000,00 лв., както и непреки разходи за организация, управление и мерки за видимост в размер на 808 472,36 лв., изчислени като 7 процента по единна ставка. Когато проектът, който определя точния обхват на строително-монтажните работи, още не е одобрен, тези числа започват да изглеждат не като резултат от техническа необходимост, а като предварително разпределение на бъдещи поръчки.
Втората сериозна пукнатина идва от самото министерство. По т. 3 от заявлението МРРБ посочва, че финансовата обосновка съдържа остойностяване на дейностите, включително на база анализи и оферти, но изрично подчертава, че всеки кандидат и партньор носи отговорност за качеството, пълнотата и законосъобразността при изготвяне и одобряване на инвестиционния проект като възложител по смисъла на ЗУТ. На практика това означава, че институцията, която администрира програмата и допуска проекта до финансиране, не поема видима отговорност да гарантира пазарността на цените и реалистичността на разходите. Отговорността се прехвърля изцяло върху бенефициента, а ресурсът се отпуска преди техническата истина да бъде заключена в одобрен проект.
Третият риск е във времевата рамка и финансовите допускания. Финансовият анализ предвижда 24 месеца за изграждане и въвеждане в експлоатация, а общият инвестиционен период с оборудването и обзавеждането обхваща три години – от 1 октомври 2025 г. до 30 септември 2028 г., като първа година на експлоатация е приета 2029 г. Самият финансов модел признава, че проектът не генерира положителни нетни парични потоци, поради което остатъчната стойност не е включена при изчисленията на финансовия дефицит. Проектът се защитава като обществено необходим, но не и като финансово устойчив, което прави контрола върху разходите критичен. Когато инвестицията не носи приходи, единственият начин да не се превърне в загуба е да не бъде надплатена.
Четвъртият риск е институционален и е ясно описан в документите. Сградата на театъра е публична държавна собственост по Акт № 3050/23.06.2015 г., с предоставени права за управление, но е разположена в поземлен имот, който е общинска публична собственост. Това разпределение на собственост и отговорности между различни публични субекти създава среда, в която при проблем контролът и вината лесно се размиват. Документите не твърдят, че това ще се случи, но ясно показват, че условията за подобен сценарий са налице.
Петият проблем е свързан с обществените поръчки. В проектното предложение е разписано, че ще се проведат процедури по ЗОП за избор на изпълнители за СМР, проектиране и авторски надзор, оценка на съответствието и строителен надзор, както и цялата административна организация по въвеждане на информация в ЦАИС и работа на комисии. МРРБ признава, че към момента в ИСУН няма информация за сключени договори за основните дейности, но има договори за предварителни услуги. Посочен е конкретен пример – Договор № 33/24.03.2025 г. за обследване за защитени видове, възложен по реда на чл. 20, ал. 4, т. 3 от ЗОП, както и планирана поръчка за дигитализация с дата 02.02.2026 г. Машината вече е в движение, докато основният строителен проект, който трябва да фиксира обхвата и да ограничи възможността бюджетът да се „пренаписва“, все още липсва.
Тези факти не са периферни. Те са сърцевината на механизма, по който проектът преминава през системата. В решението за достъп до обществена информация Министерството на регионалното развитие и благоустройството изрично заявява, че не извършва проверка за пазарност на заложените цени и не поема отговорност за реализма на остойностяването. В документа е посочено, че всеки кандидат и партньор носи сам отговорност за качеството и пълнотата на разработения инвестиционен проект и за законосъобразността му като възложител по смисъла на Закона за устройство на територията. С този текст държавата официално се дистанцира от най-чувствителния елемент при разходването на европейски средства, цената. Това означава, че проект за близо 18 милиона лева може да бъде одобрен, без никой в управляващия орган да гарантира дали сумите отговарят на реалния пазар.
Още по-притеснителна е времевата последователност, заложена в самите документи. Финансовият анализ е изготвен през март 2025 г., а техническият паспорт на сградата е от 25 март 2025 г., като в проектното предложение изрично е записано, че към момента на кандидатстването няма одобрен инвестиционен проект за строително монтажните работи. Това означава, че бюджетът е структуриран и защитен преди да съществува работен проект, който да определи реалните количества, материали и технологии. В отсъствието на количествено стойностни сметки числата във финансовата обосновка не произтичат от точни строителни параметри, а от прогнози, които не могат да бъдат проверени нито от обществото, нито от независими експерти до момента на обществените поръчки.
Картината се допълва от начина, по който е разпределена отговорността между участниците. Партньорите по проекта участват с нулев финансов принос, но осигуряват точки и допустимост. Театърът е бенефициент, но не е собственик на терена. Земята е общинска публична собственост, сградата е публична държавна собственост, финансирането е европейско, а контролът е разпределен между различни институции. В тази конструкция липсва единен носител на пълната отговорност. При евентуално завишаване на разходи или проблеми при възлагането на поръчките всяка страна може да се позове на ограничените си правомощия. Именно тази комбинация от липса на инвестиционен проект, отсъствие на пазарен контрол и размиване на институционалната отговорност превръща случая от обикновен инфраструктурен проект в сериозен риск за неефективно разходване на европейски средства и в основание за последваща проверка от националните и европейските контролни органи.
Юридическият проблем не е в самото възлагане на обследвания, а в съчетанието на три документално установени факта. Първо, проектното предложение признава липсата на одобрен инвестиционен проект за СМР към момента на кандидатстване. Второ, финансовата обосновка фиксира почти 18 милиона лева разходи, които претендират за точност, без да могат да бъдат проверени по технически детайл. Трето, МРРБ официално заявява, че отговорността за остойностяването и законосъобразността е на кандидата, което на практика означава липса на ясно видим филтър за пазарност и пропорционалност на разходите от страна на управляващия орган. Тази комбинация създава класическа рискова среда за нередности при европейско финансиране, при която бюджетът се заключва първо, а техническата реалност се изгражда след това.
Допълнителен елемент, който задълбочава риска, е отсъствието на количествено-стойностни сметки към момента на одобряване на проекта. При липса на инвестиционен проект не може да съществува и КСС с единични цени, количества и обеми по видове строително-монтажни работи. Това означава, че прогнозната стойност на бъдещите обществени поръчки не е формирана на база реални технически параметри, а върху предварително зададен финансов таван. В подобна ситуация възложителят няма обективна референтна база, спрямо която да сравнява офертите на участниците по ЗОП, което значително отслабва принципите на конкуренция, прозрачност и икономически най-изгодна оферта.
Създава се и правен парадокс между действащите нормативни режими. Законът за устройство на територията изисква инвестиционният проект да определя съдържанието, обхвата и допустимите параметри на строителството, докато Законът за обществените поръчки изисква предметът на поръчката да бъде ясен, конкретен и измерим още при нейното откриване. В разглеждания случай финансирането се одобрява преди изпълнението на тези две ключови законови предпоставки, което поставя под въпрос доколко бъдещите процедури ще могат да гарантират реална пазарна конкуренция, а не формално състезание около вече фиксиран бюджет.
От гледна точка на европейския контролен механизъм този модел представлява класически пример за предварително определен бюджет, при който финансовата рамка предхожда техническата необходимост. Именно този подход е идентифициран в редица доклади на европейските одитни органи като високорисков, тъй като позволява в последващ етап проектните решения да бъдат адаптирани към вече одобрената сума, вместо сумата да следва реалния инвестиционен обхват. Това значително увеличава вероятността от завишени разходи, неефективност и затруднен последващ контрол.
Особено съществен е и рискът от евентуална финансова корекция. При констатиране на нередности от страна на европейските институции санкцията не се поема от бенефициента, а се прехвърля върху националния бюджет. Това означава, че при установяване на нарушение или неефективно разходване на средства, финансовата тежест би била поета от всички български данъкоплатци. В този смисъл казусът надхвърля рамките на местен културен проект и придобива пряко значение за защитата на обществения интерес на национално ниво.
Накрая остава и въпросът, на който документите не дават отговор. Ако проектът бъде реализиран при липса на одобрен инвестиционен проект към момента на финансиране и крайната стойност на строителството впоследствие се окаже значително по-висока от пазарните нива, кой носи отговорността за това решение. Именно този въпрос превръща случая от технически пропуск в потенциален институционален проблем и обяснява защо той следва да бъде обект на задълбочена проверка от националните и европейските контролни органи.
Ролята на Топ Преса в този случай не е на коментатор, а на активен участник в публичния контрол. Заявлението по ЗДОИ и решението на МРРБ показват, че когато журналистът си свърши работата, институцията е принудена да отвори папката. В нея има конкретни дати, конкретни актове, конкретни суми и едно ключово признание – че няма одобрен инвестиционен проект за СМР. Това не е мнение, а документално установен факт. Топ Преса няма да спре с една публикация. Подготвя се сигнал до АДФИ с искане за проверка на предпоставките за неефективно разходване на публични средства и за оценка на риска от завишено остойностяване при липса на одобрен инвестиционен проект към момента на кандидатстване. Паралелно с това се подготвя сигнал до ОЛАФ за проект по Програма „Развитие на регионите“ 2021–2027, при който европейски средства се планират и защитават на база документи, които сами признават, че ключовият инвестиционен проект за СМР ще бъде изготвен по-късно. ОЛАФ не се интересува от политически интерпретации, а от документи, процеси и рискови модели. В този случай те вече са налице.
Какво би видял разследващият още на първия прочит
Проектът носи всички белези на високорискова схема за разходване на публични средства
Ако този казус попадне на бюрото на разследващ полицай, следовател или прокурор, съмненията биха възникнали още при първия прочит на документите. Не заради слухове или политически внушения, а заради самопризнанията, съдържащи се в официалните текстове. Проект за близо 18 милиона лева е одобрен без одобрен инвестиционен проект за строително монтажните работи, без количествено стойностни сметки и без ясно определени обеми дейности. За всеки разследващ това е първият червен флаг. Липсата на техническа конкретика означава липса на обективна основа за определяне на стойността. Когато няма проект, няма как да се докаже защо именно тази сума е необходима, което поражда логичното подозрение, че бюджетът може да е фиксиран предварително, а реалните дейности да бъдат напасвани към него впоследствие. Именно този модел в практиката често стои в основата на завишени цени, фиктивна конкуренция и нецелесъобразно изразходване на средства.
Втората линия на съмнение произтича от начина, по който е разпределена отговорността между институциите и участниците. Театърът е бенефициент, но не е собственик на терена. Земята е общинска публична собственост, сградата е държавна, партньорите участват с нулев финансов принос, а управляващият орган официално заявява, че не извършва проверка за пазарност на цените. В такава конструкция контролът е формален, а отговорността е разпиляна между няколко субекта. При евентуален проблем всеки може да посочи другия като отговорен. Именно този тип административна архитектура, при която липсва ясно определен носител на финансовата отговорност, е добре позната на органите на реда като предпоставка за злоупотреби. Затова разследването на Топ Преса не се фокусира върху внушения, а върху документите, датите и решенията, които сами очертават рисков модел, достоен за вниманието на АДФИ, прокуратурата и европейските контролни структури.
Следва продължение…
Be the first to leave a review.
