Магията на „Сурва“, която се предава през поколенията

Вечерта преди Банго Васил традицията на „Сурва“ оживява. В село Стефаново подготовката за „Сурва“ започва още преди залез слънце.

Маските се поставят внимателно, звънците се пристягат здраво, защото тази нощ не се играе за показ, а за сила. Начело на групата застава войводата. Това е човекът, който води сурвакарите и задава ритъма на обичая.

„Сурва“ е обичай за здраве и берекет – да прогони злите сили и да донесе надежда за по-добри времена. И точно затова интересът към него не намалява.

Пътят е шумен и осветен от факлите на сурвакарите. Звънчарите не спират, защото злото не трябва да намери покой. В Копаница ги посрещат със същата решителност – със свои образи, със свои роли, със същия огън в очите и сърцето.

Тук няма съперничество. Има уважение. Две групи, които говорят на един и същи език – езикът на традицията.

Огънят се разпалва, ритуалът започва. Звънчарите дрънкат, булката и младоженецът пресъздават плодородието, а мечката нагазва хората за здраве и берекет.

Своята роля има и попът – духовният водач на групата.

След гостуването в Копаница сурвакарите се връщат в Стефаново. Но празникът не свършва. Сега ролите се разменят.

В селото вече чакат гости – групата от село Побой. Така, както е било винаги. Селата си ходят на гости и си връщат жеста. Това не е организация, а памет – изграждана с поколенията.

Войводите на двете групи отново се срещат с уважение един към друг и една цел – да изгонят злото.

Огънят отново пламва. Около него се събират сурвакари, гости, деца и възрастни. Тук няма публика – всички са част от обичая, предаде bTV.

Звънците са тежки – някои по 16-17 килограма, други над 60. Но тежестта не може да изплаши дори и младите.

В Пернишко „Сурва“ не е фестивал и не е спектакъл. Тя е шум, огън и движение. И най-вече жива традиция, която продължава, защото хората не дават тя да заглъхне.