Енергийни напитки от Благоевград със спортни претенции и липсващи данни: защо ISOSPORT изисква регулаторно внимание
Енергийните напитки ISOSPORT са продукти на фирма „Неопак“, базирана в Благоевград, и се предлагат на българския пазар като негазирани напитки с функционално предназначение, насочени към спортуващи и активни хора. В публичната си комуникация производителят използва формулировки за „силен тонизиращ ефект“, „подпомагане на мускулното възстановяване“ и „поддържане на киселинно-алкалния баланс“. Настоящият текст не представлява атака срещу компанията, нито прави твърдения за вина, а е пример за регулаторна журналистика – форма на обществен контрол, чиято цел е да провери доколко подобни послания отговарят на изискванията за прозрачност, научна коректност и защита на потребителите.
Категорията на енергийните напитки е сред най-чувствителните от регулаторна гледна точка, тъй като включва продукти със съдържание на кофеин и други стимуланти, които имат доказано физиологично въздействие. Именно затова европейското и националното законодателство поставят акцент върху ясното етикетиране и прецизното използване на здравни твърдения. В случая с ISOSPORT в официалните описания се подчертава ролята на кофеина и таурина за „силния тонизиращ ефект“, без обаче да се посочва конкретното количество кофеин. От медицинска и потребителска гледна точка това е съществена информация, тъй като безопасността на кофеина зависи пряко от дозата, а липсата на яснота ограничава възможността за информиран избор, особено за чувствителни групи като млади хора, бременни жени или лица със сърдечно-съдови проблеми.
Допълнителен въпрос поражда използването на формулировката „подпомагане на киселинно-алкалния баланс“. В медицинската наука този баланс се поддържа в изключително тесни граници чрез физиологични механизми, а не чрез консумация на отделни напитки. Употребата на подобен термин в маркетингов контекст е често срещана, но остава спорна от гледна точка на научната доказуемост и регулаторната допустимост. Сходен проблем се наблюдава и при представянето на минералите магнезий и калций, които присъстват в количества от няколко процента от препоръчителния дневен прием, но са свързани с твърдения за мускулно възстановяване и мускулни съкращения – ефекти, които медицински обикновено изискват значително по-съществен принос.
От юридическа гледна точка подобни формулировки попадат в чувствителната зона на Регламент (ЕО) №1924/2006 относно хранителните и здравни претенции. Законът не забранява използването на витамини и минерали, нито продажбата на енергийни напитки, но изисква твърденията за ефект върху здравето да бъдат точни, одобрени и формулирани по начин, който не може да заблуди потребителя. Когато продукт се препоръчва за прием „преди тренировка“, това вече предполага функционално въздействие и изисква още по-високо ниво на яснота относно съдържанието, дозировката и ограниченията при употреба.
Таблицата е изготвена от екип на toppresa.com : Неудобни въпроси и потенциални регулаторни нередности при ISOSPORT:
Хранителният профил на напитката показва, че при 50 килокалории и до 12 грама захари основният енергиен принос идва именно от въглехидратите, а не от описаната функционална формула. Това само по себе си не е нарушение, но поставя под въпрос дали маркетинговият акцент върху „иновативна“ или „спортна“ формула не изпреварва реалната хранителна логика на продукта. В този контекст и твърдението за „нова формула“ остава без конкретно съдържание, което допълнително засилва необходимостта от по-голяма прозрачност. Всички тези въпроси не водят до предварителен извод за неправомерност, но ясно очертават необходимостта от институционална проверка. Именно затова, в интерес на общественото спокойствие и правото на информиран избор, медията ще сезира компетентните органи – Българската агенция по безопасност на храните, Комисията за защита на потребителите и Министерството на здравеопазването – с искане за оценка на етикетирането и използваните здравни твърдения. Ролята на журналистиката в този случай не е да осъжда, а да поставя въпроси там, където публичната информация е недостатъчна, и да оставя окончателната преценка в ръцете на регулаторите.
Освен вече разгледаните медицински и регулаторни въпроси, в представянето на ISOSPORT липсва яснота относно реалната целева аудитория и начина, по който продуктът достига до нея. Напитката е позиционирана като „спортна“ и „подходяща преди тренировка“, но подобно описание по подразбиране я прави привлекателна и за непълнолетни потребители, без това да е изрично ограничено или адресирано. В условията на нарастваща обществена чувствителност към консумацията на енергийни напитки от деца и младежи, отсъствието на каквито и да било възрастови предупреждения или препоръки за ограничена употреба представлява пропуск, който не е само етичен, но и потенциално регулаторен. Това е особено важно при продукти, които комбинират захар, кофеин и таурин, независимо от това дали количествата са високи или умерени. Друг съществен елемент, който остава встрани от рекламното послание, е кумулативният ефект при комбинирана консумация. В реалния живот потребителите рядко приемат само една енергийна напитка и нищо друго. Кофеинът често идва от няколко източника едновременно – кафе, хранителни добавки, други напитки. Когато на етикета липсва ясно количество кофеин и не е посочена максимална препоръчителна дневна доза, рискът не е в единичната консумация, а в натрупването. Това е аспект, който медицинската журналистика разглежда все по-често, а регулаторите в ЕС отчитат като фактор при оценка на безопасността и коректността на информацията към потребителите.
На трето място, в комуникацията около ISOSPORT практически отсъства разграничението между хранителен продукт и функционално внушение. Напитката формално е безалкохолна, но езикът, с който се описва, я доближава до хранителна добавка или спортен суплемент, без да попада в тази регулаторна категория. Именно това „размиване“ е един от най-често срещаните проблеми, които водят до проверки и санкции – когато продуктът не нарушава пряко закона, но създава очаквания у потребителя, които законът изисква да бъдат подкрепени с конкретни, одобрени формулировки и ясни данни. Тук въпросът не е дали напитката може да се продава, а дали начинът, по който се представя, е напълно съобразен с правилата за честна търговска практика и информиран избор.
Европейските правила за енергийни напитки и къде възниква разминаване в случая с ISOSPORT
В Европейския съюз производството и пускането на пазара на енергийни напитки е подчинено на стриктна регулаторна рамка, чиято основна цел е защита на здравето и правото на информиран избор на потребителите. Ключово значение имат Регламент (ЕС) №1169/2011 относно предоставянето на информация за храните на потребителите и Регламент (ЕО) №1924/2006 относно хранителните и здравните претенции. Те изискват всички съставки със стимулиращ ефект, включително кофеин, да бъдат ясно и недвусмислено обозначени, като при определени нива законът изисква изрично посочване на количеството и подходящи предупреждения. Освен това, здравни и функционални твърдения могат да се използват само ако са научно обосновани и одобрени на европейско ниво, като формулировките трябва да съответстват точно на разрешените текстове. Целта е да не се допуска внушаване на медицински или физиологични ефекти, които не могат да бъдат доказани или които надхвърлят реалния принос на продукта.
На този фон представянето на енергийните напитки ISOSPORT поражда съмнения за несъответствие с духа и буквата на европейските правила. Докато регламентите изискват яснота, прецизност и умереност в езика, използван към потребителите, при тези продукти се наблюдава акцент върху обобщени формулировки за „силен тонизиращ ефект“, „мускулно възстановяване“ и „поддържане на киселинно‑алкалния баланс“, без съпътстваща конкретика и без пряко позоваване на одобрени здравни претенции. Липсата на ясно посочено количество кофеин и на предупреждения за чувствителни групи допълнително отслабва съответствието с европейския стандарт за прозрачност. Така, макар продуктите формално да се вписват в категорията на безалкохолните напитки, начинът им на представяне ги доближава до функционални или „здравни“ продукти, без да покрива изискванията, които правото на ЕС поставя именно за такива случаи.
Водени от натрупаните притеснения и поредица от обосновани неудобни въпроси, свързани с начина на производство, етикетиране и публично представяне на енергийни напитки ISOSPORT, разследващият екип на информационна агенция „Топ Преса“ ще входира официални сигнали за проверка до компетентните държавни институции. Сигналите ще бъдат адресирани до Българската агенция по безопасност на храните и Комисията за защита на потребителите, като основни контролни органи, както и до Министерството на здравеопазването и съответната Регионална здравна инспекция за становище от гледна точка на общественото здраве, с копие за сведение до Комисията за защита на конкуренцията и Омбудсмана на Република България, с цел осигуряване на пълна институционална прозрачност и законосъобразност на проверките.
Be the first to leave a review.









