Свободната журналистика – мит под наем
-
- декември 22, 2025
Свободата на словото – на изплащане!Как журналистиката се превърна в добре платено слугуване, а протестите – в кастинг за следващия спонсор.
В България отново протестираме. Този път – за журналист. Не за принцип. Не за свобода. А за служител с договор, с прилично възнаграждение и с ясно разписани ангажименти. Протестираме, защото редактор му викал в ухото. Тежка репресия. Почти като в концлагер. Само че с хонорар.Нека бъдем честни – колко струва свободата на словото у нас? Двайсет хиляди лева? Повече? По‑малко, ако си „млад и перспективен“? Или цената варира според това чия линия защитаваш и кого громиш от екрана с правилната интонация?
Защото това, което днес ни продават като „журналистически протест“, няма нищо общо със свободата. Това е вътрешнофирмен конфликт, маскиран като морална битка. Служител недоволен от условията на труд. Случва се навсякъде. Само че никой счетоводител не вика „Свобода!“ пред парламента, когато шефът му повиши тон.
Истинската ирония е друга. Всички говорят за „независима журналистика“, но никой не иска да плати за нея. Пазар няма. Реклама няма. Читатели – да, но само ако съдържанието потвърждава вече съществуващите им убеждения. А без пазар свободата остава хоби. А хобитата не хранят семейства.
- И така стигаме до голямата тайна, за която всички знаят, но се преструват, че не виждат – уволненият телевизионен журналист не става свободен. Той просто търси нов стопанин. Нов политически проект. Нов „граждански сектор“. Нов олигарх с кауза. Няма морална драма – има икономическа реалност.
Едни влязоха в политиката и откриха, че свободата на словото е още по‑уютна от парламентарната трибуна. Други намериха спасение в грантовете и фондациите – там редакционната линия идва с апликационната форма. Трети се преквалифицираха в „говорители на стабилността“. Всеки със своята истина. Всеки със своята заплата.
И не – това не са „предателства“. Това е модел. Модел, в който журналистиката не разследва властта, а я обслужва – на смени. Днес си опозиция, утре си власт. Днес си морален стожер, утре – експерт по „реалната политика“. Важното е микрофонът да е включен, а чекът – редовен.
Затова протестите за „репресирани журналисти“ звучат кухо. Защото истинският репресиран журналист не е на площада. Той е без ефир. Без финансиране. Без платформа. И най‑вече – без покана. Никой не го гони. Просто никой не го търси.
Свободната журналистика в България не е забранена.
Тя не е цензурирана.
Тя е неизгодна.
А когато свободата не носи печалба, тя остава само като лозунг. Удобен. Шумен. И напълно празен.
Be the first to leave a review.
