Ковачевица: туристически актив с изчерпваща се стойност
Ковачевица отдавна се продава като завършен туристически продукт – автентично село, архитектурен резерват, „жива картичка“ от миналото. Реалността обаче все по-често влиза в конфликт с този образ. Онлайн платформите за пътуване и социалните мрежи са пълни с мнения на туристи, които описват преживяване, различно от очакваното – не като откритие, а като разочарование. Това не са изолирани емоционални реакции, а повтарящ се модел, който ясно показва проблем в управлението на дестинацията.
Проверката на Топ Преса в Google Reviews, TripAdvisor и Booking сочи натрупване на негативни оценки, свързани с лоша инфраструктура, затруднен достъп, липса на паркинги и усещане за пълна стихийност. „Красиво място, но оставено на самотек“, пише турист през 2024 г. Други коментари говорят за високи цени, които не отговарят на качеството на услугите, и за отношение към посетителите, по-скоро търпимо, отколкото гостоприемно. За дестинация, която разчита основно на културен и преживелищен туризъм, това е тревожен сигнал.
Проблемът не е в липсата на интерес. Напротив – Ковачевица е търсена, разпознаваема и натоварена със символика. Проблемът е, че този интерес се управлява без визия. Община Гърмен формално включва туризма като приоритет в стратегическите си документи, но на практика липсва специализирана политика за селото. Няма ясно дефинирани стандарти за качество, няма управление на туристическия поток, няма видими усилия за баланс между бизнес интересите и опазването на автентичната среда. В резултат туризмът се развива инерционно – на принципа „кой както може“.
Топ Преса установи, че усещането за загуба на автентичност се превръща в един от най-често споменаваните проблеми от посетителите. Селото все повече се възприема като декор – красиво, но празно откъм истински местен живот. Прекомерната концентрация на къщи за гости, отсъствието на културен календар и липсата на обща идентичност извън чисто търговската логика създават впечатление за място, което продава миналото си, без да инвестира в бъдещето си.
В икономически смисъл това е класически пример за актив с висок потенциал и слабо управление. Ковачевица разполага с ограничен и невъзобновяем ресурс – архитектура, история, атмосфера. Когато този ресурс се експлоатира без дългосрочна стратегия, стойността му започва да ерозира. Първо си тръгват взискателните туристи, после и репутацията. Онлайн оценките ясно показват, че този процес вече е започнал.
Сравнението с други подобни дестинации е неизбежно. Села като Жеравна и Делчево успяват да наложат по-ясни правила, културни събития и координация между местната власт и бизнеса. Ковачевица, въпреки по-силната си марка, изостава именно там, където би трябвало да е водеща – в управлението.
Изводът е прост и неудобен. Ковачевица не страда от липса на реклама или туристи, а от липса на визия. Докато туризмът се движи на автопилот, селото рискува да се превърне от пример за успешно културно наследство в поредния случай на пропусната възможност. А когато самите туристи започнат да го казват публично, това вече не е въпрос на мнение, а на факт, който институциите не могат да си позволят да игнорират.
Be the first to leave a review.









