Родопската Коледа: Когато „мисията“ беше топлата софра, а „гуруто“ – баба и дядо
-
- декември 19, 2025
В днешно време сме затрупани от термини. Преди да си изпием кафето, вече сме проверили дали Меркурий е ретрограден, дали чакрите ни са подредени и дали „кармичният ни урок“ за деня не е просто фактът, че сме се събудили в петък.
Но ако се заслушаме в тишината на Родопите, там, където снегът похлупва каменните покриви като бял ямурлук, ще си спомним едно друго време. Онова „нашето“ време.
Работата не чакаше „вдъхновение“
Баба и дядо не говореха за мисии и карма. Тяхната мисия беше проста и свещена: домът да е топъл, а децата – сити. Зиме баба ставаше първа, още по тъмно. Докато ние се сгушвахме под тежките халища, тя вече „подхващаше“ печката. Чуваше се само пукането на дървата и ритмичното шетане. Лете пък първата й работа беше метлата по двора – без да пита Фън Шуй къде точно е енергийният център на къщата.
Нейният център беше чистотата.
Дядо и по-големите вече бяха при животните. Там „бърнаут“ нямаше, имаше ред. Животинката иска своето, а планината не прощава на мързеливите.
После, следваше готвене без „канапета“, но с душа
В бабината кухня нямаше „шеф-готвачи“, които да размахват пръст и да обясняват как се прави „декорация върху канапе от рукола“. Имаше една тенджера, която „зееше като празно гърло“ и чакаше да бъде напълнена.
Подправките? Те идваха от градината или от сенчестата страна на планината. Нямаше „дресинг“, имаше вкусна гозба, която ухаеше на истинско. Баба не редеше чиниите за снимка в Инстаграм, а ги пълнеше догоре, защото знаеше, че гладен човек планина не изкачва.
А точилката? Тя се ползваше като „терапевт“
Когато направехме някоя пакост, баба не отваряше „Гугъл“, за да прочете как една разтривка с точилката ще се отрази на крехката ни детска психика. Нито пък се притесняваше за баланса на чакрите ни, ако ни ошамари след поредната беля. Терапията беше кратка, ясна и изключително ефикасна.
И знаете ли какво? Пък в крайна сметка – хора станахме.
Научихме се на уважение, на труд и на това, че хлябът не идва от магазина, а от мазолите по ръцете.
Днес, докато избираме най-модерните подаръци, нека си спомним онези Коледи, истинските. Онези, които миришеха на борина, на печени тикви и на любов, която не се нуждае от думи и термини. Това е важното – да се знае и да се помни „вовеки веков“. Защото в тези простички неща се крие истинското вълшебство.
Весели празници на всички читатели на Информационна агенция Топ Преса от Родопите и отвъд тях! Бъдете здрави като планината!
Снимки: Интернет
Be the first to leave a review.
