Стобските пирамиди като неизползван туристически капитал
-
- декември 18, 2025
Стобските пирамиди са от онези природни дадености, които икономистите биха нарекли латентен актив – наличен, доказан, но практически неизползван. Разположени в подножието на Рила, на минути от международния път Е-79 и в непосредствена близост до Рилския манастир, те имат всички предпоставки да се превърнат в национална, а защо не и в международна туристическа дестинация. Това обаче не се случва. Причините не са природни, а управленски.
Стобските пирамиди са геоложки феномен, формиран преди повече от два милиона години. Съставени от пясъчници и глинести конгломерати, те израстват като земни кули, често завършващи с каменни „шапки“. Формите са нетрайни и постоянно променящи се – рядко срещано качество, което добавя научна и визуална стойност. В глобален контекст сравнението е неизбежно: Кападокия в Турция, Bryce Canyon в САЩ, Bungle Bungle в Австралия. По геоложка стойност, фотогеничност и ефект върху посетителя Стобските пирамиди не отстъпват на тези обекти. Разликата не е в камъка, а в управлението му.
В икономически план районът около Стоб е учебникарски пример за пропуснати ползи. Туристическият поток към Рилския манастир минава буквално покрай пирамидите, но рядко се задържа. Посещението най-често е „уикенд формат“: кратък преход, снимка, обратно в колата. Няма завършен продукт, който да превърне естественото любопитство в престой, потребление и добавена стойност. Липсва интегриране с близките атракции, липсва ориентирана инфраструктура и целенасочен маркетинг, който да преведе посетителя от интерес към преживяване.
Официалният аргумент за ограничено развитие е защитеният статут. На практика той често служи като административно алиби за бездействие, а не като рамка за устойчиво управление. Светът е доказал, че опазването и туризмът не са врагове, когато правилата са ясни и се прилагат. Кападокия е под закрилата на ЮНЕСКО, Bryce Canyon е национален парк със строги режими, австралийските формации се посещават при детайлни протоколи. Разликата не е в законите, а в капацитета институциите да управляват интереса, да канализират натиска и да монетизират вниманието без да разрушават активa. Медиите на терен отдавна бият камбаната. Регионални издания като „Топ Преса“ редовно поставят въпроса защо няма инвестиции, защо липсва дългосрочна визия и защо местният потенциал се неглижира. Националният отзвук обаче е слаб, а институционалната реакция – почти нулева. Това е симптом на по-широк модел: проблемите са видими локално, но рядко се превръщат в тема със стратегически приоритет, която да получи бюджет, отговорник и измерими цели.
Истината е, че не липсват природни дадености, туристи или европейски програми. Липсва лидерство, което да поеме политическия риск на промяната; липсва координация между община, държава и частен сектор; липсва осъзнаване, че туризмът е икономика с вериги на стойност, а не декор за уикенд снимки. Стобските пирамиди могат да бъдат учебен геоложки музей на открито, сцена за фестивали и фототурове, част от международни маршрути, естествено продължение на посещението на Рилския манастир и витрина на съвременна, уверена България. В момента са красиво, но мълчаливо обещание.
Когато активът не се управлява, природата върши своето – ерозира бавно, но сигурно. Икономическата ерозия е по-бърза: местни млади хора си тръгват, микроизнесът изнемогва от сезонност, а общинският бюджет не улавя стойността на преминаващия поток. Решението не е в грандиозни строежи, а в интелигентен дизайн на достъпа, ясни маршрути, професионална интерпретация на мястото, дигитален бранд и консистентна комуникация. Там, където туризмът процъфтява, има стопанин: човек или структура, измерявана не по изхарчени средства, а по резултати – престой, заетост, приходи, повторяемост на посещенията.
Стобските пирамиди не са екзотика, те са актив. Актив, който може да носи доходи, идентичност и развитие – ако бъде управляван като такъв. Докато това не се случи, България ще продължи да прави онова, в което е последователна: да притежава природни чудеса със световен потенциал и да ги развива с местна неувереност. А пирамидите ще стоят – търпеливи, бавно променящи се, както бавно се топи и шансът им да бъдат видени от света такъв, какъвто заслужават.
Be the first to leave a review.
