ПРОФЕСОРЪТ, КОЙТО НИКОГА НЕ СИ ТРЪГНА ОТ НОВО ЛЯСКИ
-
- декември 16, 2025
Илия Гюдженов е роден в село Ново Ляски, община Хаджидимово, място, което не се напуска лесно, дори когато животът те отведе далеч. Тук всичко започва просто и тежко едновременно. Улиците са къси, но спомените дълги. Детството му минава между къщите с ниски огради, между сутрешната тишина и гласа на възрастните, които не обясняват много, а показват с пример. Наш репортер от Топ Преса разговаря с него и думите му не звучат като ретроспекция, а като завръщане. Тук, казва той, човек се учи първо да стои изправен, после да говори. Учи се да мери времето не по часовник, а по сянката на дърветата и по това колко бързо ще минеш кратката ана на Ляски, онази отсечка, която всички деца са знаели наизуст, защото тя е била граница между играта и отговорността.
Кратката ана на Ляски не е просто път. Тя е урок. По нея са вървели ученици, работници, деца с изцапани обувки и хора с наведени глави след дълъг ден. По нея се е вървяло пеш, бавно, с мисли. Там се е учило търпение. Там се е раждало усещането, че нищо не идва даром. Професорът си спомня как е носил книги, как е смятал наум, как е разбрал, че числата не са сухи знаци, а ред, който държи света. В Ново Ляски никой не те пита какъв искаш да станеш. Питат те какво си свършил днес. Тази логика, проста и безкомпромисна, го следва през целия му път, през университета, през управлението, през високите постове, които идват по късно и си отиват, но не променят същността.
Днес, когато говори за родното си място, в гласа му няма носталгия, а уважение. Ново Ляски го е научило да не се взима прекалено насериозно, но да поема отговорност. Научило го е, че човек може да стигне далеч, без да забравя откъде е тръгнал. Тук хората не са търсили титли, търсили са честност. И точно това, казва той, е най голямото образование. Топ Преса разказва тази история не заради биографията, а заради корена. Защото има хора, които напускат селото, но селото никога не напуска тях. И когато професорът минава мислено по кратката ана на Ляски, той не се връща назад. Той просто си припомня кой е.
НОВО ЛЯСКИ КАТО ХАРАКТЕР
Коренът, който не се вижда в биографиите
Когато говори за Ново Ляски, Илия Гюдженов не започва от себе си. Започва от хората. От онези мъже и жени, които са живели скромно, но са държали на реда, на думата и на труда. Наш репортер от Топ Преса остава с усещането, че селото е било първата му школа по логика и отговорност. Не е имало лекции, но е имало последователност. Денят е имал начало и край. Работата се е вършела докрай. Грешките са се помнели дълго. В тази среда се изгражда навикът да мислиш, преди да говориш, и да действаш, преди да се оправдаваш. Това не се пише в дипломите, но личи в решенията на човек през целия му живот.
Детството в Ново Ляски е било сурово, но ясно. Без излишно. Без заобикалки. Кратката ана отново се появява в спомените му, този път като място за размисъл. Там се е вървяло сам, там са се подреждали мислите. Там е разбрал, че пътят може да е къс, но ако не знаеш защо вървиш, става безкраен. В разговора с Топ Преса той не идеализира миналото. Напротив. Казва, че точно трудното е направило хората устойчиви. Че липсата е учила на мярка. Че селото е било строг учител, но справедлив. И че този урок е по ценен от всяка титла, която идва по късно.
Днес Ново Ляски е друго. По тихо. По празно. Но в паметта му остава пълно. Пълно с лица, с гласове, с уроци, които не се забравят. Когато го питаме какво е взел със себе си оттам, той не говори за амбиция. Говори за вътрешна дисциплина. За чувство за мяра. За онази тиха увереност, която не търси признание. Топ Преса разказва тази част от историята, защото тя обяснява повече от всяка длъжност. Обяснява защо един човек може да стигне далеч и въпреки това да остане същият. Ново Ляски не е просто родно място. То е характер. И този характер не се губи.
Be the first to leave a review.
