Содом и Гомор. Разпад. Мъртва ценностна система. Това е 8 декември днес: Честит празник, студенти!
-
- декември 8, 2025
8 декември –дрога и разврат…пълна безконтролна вакханалия! Това ли е студентският празник?
Днес отбелязваме празника на студентите
През 1903 година 8 декември за първи път се отбелязва у нас като празник на единствения тогава в Княжество България университет – Висшето училище след решение на Академичния съвет от 30 ноември 1902 г. В решението се определя честването да бъде на 8 декември, когато се почитали Свети Седмочисленици, сред които и свети Климент Охридски. През 1916 година за първи път 8 декември се отбелязва като студентски празник. Празнуването на този ден е отменено след 1944 г. и датата е заменена със 17 ноември – Международен ден на студентската солидарност. На 8 декември 1962 г. честванията на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ са възстановени.
Понастоящем патронният празник на най-старото висше учебно заведение у нас е на 25 ноември. На 28 октомври 1994 г. Съветът на ректорите на висшите училища обяви 8 декември за неучебен ден и за празник на българските студенти.
Но, хайде стига с това хронично лицемерие: Студентският празник няма нищо общо с празника отпреди 121години.
Кой от пияните и напушени днешни обиталци на всевъзможни ВУЗ-ове знае, че 8 декември (25 ноември /8 декември – нов стил) е денят на Свети Климент Охридски? Ако някой се осмели да направи анкета, ще се види позорния резултат!
И не са виновни младите хора. Празникът им е такъв, каквато е средата, в която живеят. А тя е пълна кочина.
Всички в България: родители, преподаватели, управляващи и политици, баби и дядовци знаят, че Студентският празник е безконтролна вакханалия. За търговците и собствениците на хотели и ресторанти е ясно – важна е печалбата. На кой му пука, колко грозно и отвратително е всичко? Нали тъкмо пошлостта е емблема на тази обрулена страна…
Висшето образование отдавна не е това, което би трябвало да бъде. 54 университета на близо 7 млн. население. Смешно и нелепо. Вузовете събират такси, а всеки двойкаджия и мързеливец може да се „произведе“ студент.
Същите тези „студенти“, на които родителите плащат таксите с пот на челото, пълнят кръчмите на 8 декември и се превръщат в свине, да прощават животинките…
Алкохол, дрога и безразборен секс. Това се случва там, където вилнее „бъдещето на нацията“. Вилнее е точната дума.
Пиянски оргии по няколко дни, скандали, похарчени стотици левове, потрошени глави и инвентар, смачкани коли. Но точно такива млади хора са нужни на политическата класа – с размътени мозъци.
Мътни са мислите и на техните родители, които знаят, но се самозаблуждават, че децата им ще излязат добре обучени, ще получат знания и прилична професия. Нищо подобно.
Важна е дипломата, та да се хвалим и ние пред съседите, че нашето момче/момиче е с „више“… Като кухите моделки по телевизиите, които „скромничат“ с две и три образования, мутри имат по няколко дипломи от всякакви вузове, а политици правят кариери с фалшиви свидетелства за завършено образование.
Содом и Гомор. Разпад. Мъртва ценностна система. Това е.
И хронично лицемерие: „Мойто дете не пуши трева, не пие и има сериозен приятел„. Айде, бе. Що не отскочите до Банско? Една скрита камера ще покаже най-пошлото порно, което може да съществува.
Здравият разум е напуснал тази страна. На почит от години са простащината, агресията и посредствеността. Децата ни са част от този упадък, както и ние самите.
Студентският празник се превърна в същото, в което и абитуриентският бал – чалга до дупка. Чалга в политиката – чалга във всичко останало.
Секс, наркотици и алкохол. Това е формулата на българското оскотяване. Тя прикрива българската трагедия.
Имало изключения? Само доказват правилото.
Много е крайно? Крайно, но вярно.
Е, хайде, „студенти“ пускайте на макс „ Студентски живот, ах сладък живот“ и честит да ви е „празника“!
И все пак… има и друга България.
Има момчета и момичета, които тази вечер няма да се търкалят пред хотела, няма да се будят в чужди стаи, няма да затриват себе си. Има студенти, които носят в сърцата си тишината на библиотеката, уважението към знанието, стремежа да бъдат повече от това, което средата им предлага.
Има бъдещи лекари, които ще прекарат нощта над учебниците, защото утре ще държат нечий живот в ръцете си. Има бъдещи инженери, програмисти, учители, архитекти, музиканти – млади хора, които градят, вместо да рушат.
Те няма да пият до припадък, няма да се докарат до безумие, няма да превърнат празника си в позор. Те ще празнуват тихо, нормално, човешки – с уважение към себе си и към труда, който са положили.
Заради тях България все още има шанс.
Заради тях си струва да се надяваме.
Be the first to leave a review.
