След повече от 30 години мълчание отново звъни камбаната на храм „Св. Йоан Златоуст“ в Дебочица

След повече от 30 години мълчание отново звъни камбаната на храма „Св. Йоан Златоуст“ в Дебочица единствената църква с това име в Неврокопската епархия.

На храмовия празник 13 ноември, селото се събра в обновения Божи дом, възроден благодарение на вярата, дарителството и усилията на кметския наместник Добрин Хамбарджийски.

Днес, 13 ноември 2025 година, когато православните християни почитат паметта на Св. Йоан Златоуст, в малкото благоевградско село Дебочица отново се събраха хора от близо и далеч, за да отбележат храмовия празник на едноименната църква и единствената в Неврокопската епархия, посветена на светителя.

Денят бе белязан от двойна радост освен духовния празник, в храма бе осветена и нова камбана, която след повече от три десетилетия тишина отново огласи селото и планината с чистия си звън.

Вярата, която събира Храмовото тържество започна с празнична света литургия, отслужена от отец Георги Кацарав, който в момента служи в село Брежани, но до скоро е бил духовник именно в Дебочица. В богослужението се включиха и настоящият свещеник отец Тодор Царев, както и църковният певец Божан Павлевски от Брежани, който с ангелогласните си песнопения допринесе за тържествената атмосфера.

След литургията отец Кацарав извърши освещаването на новата камбана  дар от благодетели, пожелали да върнат гласа на храма. Символично, тя зазвъня за пръв път именно в деня на патрона на църквата  Св. Йоан Златоуст, събирайки под купола десетки вярващи, дошли да споделят радостта от възраждането на светинята.

Отец Кацарав в словото си и благослови всички, положили труд и грижа за храма. След службата бе осветен и агнешки курбан за здраве, приготвен и раздаден на всички присъстващи миряни.

Църквата „Св. Йоан Златоуст“ в село Дебочица е осветена през 1927 година. Издигната е с дарения и доброволен труд от местните жители, за които тя винаги е била духовен център.

През 2027 г. храмът ще навърши 100 години  вековен юбилей, който ще бъде отбелязан тържествено. По този повод отец Георги Кацарав призова всички, които имат стари снимки, архиви или лични спомени, свързани с храма и неговите служители, да ги предоставят, за да бъде издадена книга за историята на църквата и нейните хора.

„Тази църква е свидетел на вярата и силата на българския дух. Искам да съберем всичко, което е останало в паметта на хората, за да оставим следа за поколенията,“ каза отец Кацарав.

След промените в края на XX век храмът постепенно запада. Само няколко възрастни жители на селото и тогавашния свещеник се изкачвали по тясна, обрасла козя пътека, за да запалят свещ и да се помолят. След което повече от шест години вратите му останали затворени. И тогава настъпил повратният момент. През 2019 година, когато почти никой не вярвал, че храмът ще се съживи, новият кметски наместник на Дебочица  г-н Добрин Хамбарджийски, бил потърсен от група поклонници от град Щип, Северна Македония. Една от жените в групата имала съновидение, че трябва да посети именно църквата „Св. Йоан Златоуст“ в Дебочица.

„Казах им, че до там няма път, само камъни и гора, трябва да вървите три километра пеша,“ разказва кметският наместник. „А те ми отговориха: ‘Ще вървим, само ни покажи посоката. И тогава си казах  ако тези хора идват от толкова далеч заради съня на една жена, значи Господ иска този храм да оживее.“

Така започва всичко. Кметът отваря храма за първи път от години, за да ги посрещне. Вътре заварва прах, рушащи се стени и празна камбанария старата камбана била открадната, заедно с икона от иконостаса на Света Петка, която той заменя като дарява нова.

Службата с македонските гости обаче се превръща в началото на чудото на възраждането на храма и на вярата, че мястото може да оживе  отново. След това посещение кметският наместник поема инициатива да прокара нов път до храма, който по това време бил напълно недостъпен. С общи усилия и съдействие на дарители през 2019 година пътят е изграден и разчистен, така че днес до църквата може да се стигне и с автомобил. Новият път буквално отваря вратите към възраждането. Скоро след това започва реставрацията на сградата с доброволен труд и подкрепа на хора с корени от селото и други дарители, които дори нямат общо с населеното място но искат да помогнат.

„Храмът беше пред разруха, но Господ си знае работата намериха се хора, които да помогнат, да дарят, да изчистят, да изправят стените,“ разказа Валя Кьосева, една от участнички в делото с корени от Дебочица.

През 2021 г. започва сериозното обновяване на интериора и покрива. Сменена е дограмата, укрепени са стените, подновени са и иконите.

През 2022 г. е поставена входната икона уникална мозайка на Свети Йоан Златоуст, дарена от Борислав Ханджийски. Тя посреща посетителите още от прага и символизира възкръсналия дух на това свято място.

Днес, благодарение на усилията на кметския наместник, дарителите и духовниците, храмът е напълно възстановен и отворен за вярващите. Той отново е място за молитва, събори и духовни празници, а традицията на курбана за здраве на 13 ноември вече е възродена и се превръща в ежегодно събитие.

Днес в село Дебочица живеят едва около 18 души, но на празници като днешния дворът на църквата се пълни с хора  потомци, гости, жители на Благоевград и околните села, дошли да споделят общата радост.

„Това е Божие дело. Камбаната звъни отново, а с нея и надеждата, че вярата не умира, дори и там, където животът е оскъден,“ споделя отец Кацарав.

През 2027 г. храмът ще навърши 100 години от своето освещаване, юбилей който се очаква да бъде отбелязан тържествено, с участието на духовници от Неврокопската епархия, дарители и потомци на създателите му.