АНАТОМИЯ НА ЧОВЕШКОТО БЕЗДУШИЕ: Хирург прегази без милост два пъти куче – а след това и човешката си съвест.
-
- ноември 11, 2025
Трудно се пишат такива статии, трудно се диша, когато думите трябва да обличат в смисъл нещо толкова жестоко и неразбираемо. Трудно е да седнеш пред екрана, да напишеш „куче беше убито“, когато това куче е било обичано, доверчиво, мило същество, което е вярвало на хората – и точно от човек е намерило смъртта си. Трудно е, защото всяка дума звучи като предателство спрямо невинността, която вече я няма.
Мая. Малко, кротко същество, което не е искало нищо повече от това да бъде обичано и да обича. Мая, която живееше сред хората в квартала, радваше децата, махаше с опашка, търсеше ласка и намираше дом в усмивките на минувачите. Докато един ден не се появи той — човек, който носи в ръцете си професията на спасител, а в същия момент в сърцето си — мрак, по-черен от асфалта, върху който премина.
Анатомия на една бездушност
09 ноември 2025 г. — дата, която ще остане като белег в съзнанието на всички, които обичат животните.
В съботния следобед, пред блок на улица „Пчиня“ №18 в софийския квартал Разсадника, любимката на квартала — кучето Мая, лежи спокойно на тротоара. Тя не лае, не пречи, просто диша в тихата есенна тъга.
Тогава се появява автомобил Volkswagen Passat с регистрационен номер СВ 7222 АР, зад волана — Ненад Цоневски, гръден хирург във Военномедицинска академия (ВМА).
Свидетели разказват, че мъжът е бил в неадекватно състояние. Колата излиза на бавен ход от паркинга и с предната лява гума преминава през тялото на Мая.
Кучето издава звук, опитва се да помръдне. Шофьорът спира, слиза, поглежда я — и вместо да помогне, се връща в колата, запалва двигателя и я допрегазва. След това продължава спокойно по пътя си, оставяйки животното да умира в агония. ЛЕКАР!
Сцената е заснета на видео. И не, това не е филм. Това е реалност — брутална, безмилостна, непоносима.
Когато законът срещне съвестта
Жалбата е подадена в полицията. Случаят се разследва по чл. 325б от Наказателния кодекс – „Жестокост към животни“.
Видео и свидетелски показания потвърждават случилото се. Хора от квартала споделят, че водачът е предложил „да се разберат с кафе“, за да не се вдига шум и „да не пострада кариерата му“.
Кариерата на ЛЕКАР!
Да, кариера. На човек, който по професия лекува, но по действия — убива.
И в този контраст се крие истинският ужас — когато ръката, създадена да спасява, започне да унищожава.
Но законът не може да възкреси невинността. Не може да върне онова малко, туптящо сърце, което вярваше в човека.
Може само да отсъди вина — и да покаже, че няма „дребни случаи“, когато става дума за жестокост.
За Мая, и за всички „Маи“ на този свят
Мая вече не е тук. Но нейното име звучи като камбана, която бие за всички ние.
Защото Мая не беше просто „куче от квартала“. Тя е била обич, доверие, живо доказателство, че добротата може да бъде четиринога и мълчалива.
А нейният убиец — напомняне, че злото често носи престилка и усмивка, че то може да живее в човешка кожа, да ходи по улицата и никой да не го спре.
Когато прегазиш спящо животно и не се поколебаеш дори миг — това не е инцидент. Това е пълно разпадане на съвестта.
И тогава идва въпросът, който всеки от нас трябва да си зададе:
Ако можем да позволим това да се случи на същество, което ни обича безусловно — какво тогава остава за нас, хората?
Мая не е била просто куче. Тя е била приятел. Тя е била част от общността. Била е онзи чист поглед, който не съди, не предава и не мрази.
Днес тя е символ. Символ на това, което не бива повече да се повтаря.
А нейното име ще остане с нас — не като жертва, а като зов.
Зов срещу бездушието. Срещу страха. Срещу онова „нищо не можем да направим“.
Ние можем.
Да говорим. Да настояваме. Да не мълчим.
Защото справедливостта не се случва сама — тя се извоюва.
Почивай в мир, Мая.
Тичай свободно там горе, където няма коли, няма болка и няма хора, които забравят какво значи да бъдеш човек.
А ние, тук долу, ще помним — и ще говорим — докато твоето име не стане синоним на промяна.
Be the first to leave a review.
