Баба Зоя от Рупите: „Който превърна светата земя на Ванга в тържище, ще плати. Когато Божието се продаде, силата си отива.“
В Рупите все още духа вятърът, който шепне името на Ванга. Мирише на пепел и босилек. Сред камъните и сенките на Кожух планина стои дребна жена с побеляла коса и очи, които гледат през човека, не в него. Казва се Зоя Войникова, но всички в Петричкия край я знаят като Баба Зоя от Кърналово. Осемдесетгодишна, с ръце, изписани от работа и вяра. Изграждала храмове, писала стихове за Богородица, жертвала пенсията си, за да издигне камък върху камък в името на светлината.
– Бабо Зойо, какво е за теб Рупите днес?
– Свето място беше. Дойде време да го направят пазар. И аз ти казвам, който превръща дом Божи в тържище, той кани злото. Христос ги изгони с бич от върви, помниш ли? „Не правете дома на Моя Отец тържище!“ – така каза. И като се продаде вярата, благодатта си отива. Тя не търпи цени и касови бележки.
– Казват, че мястото вече не носи същата сила.
– Точно така. Силата е чиста, тя идва от молитвата. А молитва няма, когато хората идват с фотоапарат и портмоне. Ванга не остави наследство за печалба. Тя остави път. И аз бях при нея, помня как казваше: „Тук да има мир и благословия.“ А сега чувам музика, сергии, билети. Домът Божи не се продава. Когато почнат да търгуват с вярата, и чудото си тръгва.
– Мислиш ли, че е възможно това място да си върне силата?
– Може, ако коленичат, не продават. Като Симон Магът дето искаше да купи Светия Дух, а апостол Петър му рече: „Парите ти да погинат с тебе!“ Сега пак е така – някой иска да купи Божията сила с пари. Няма да стане. Земята ще си я вземе обратно. Ще пресъхнат очите, ще замлъкнат птичките, докато не се очисти.
– Ти вярваш, че Рупите са свещен триъгълник?
– Да, между връх Кожух, Хераклея и долината. Там има сила, но тя не е за всеки. Само чистият човек може да я понесе. А сега идват туристи, снимат се, пият кафе и казват, че били „при Ванга“. Това не е поклонение, това е екскурзия.
– Какво би казала на хората, които днес държат мястото?
– Да се уплашат. Не от мен, а от онзи, който гледа отгоре. Бог не е фирма, а храмът не е бизнес. Ако не го разберат, мястото ще се затвори само. Ще замре, ще стане пусто. Както пише в Писанието: „Домът Ми дом за молитва ще се нарече, а вие го направихте разбойнишки вертеп.“
– Имаш ли надежда?
– Винаги. Ще дойдат нови хора, които няма да искат пари, а ще искат прошка. Аз съм стара, но ще оставя стиховете си. В тях има вяра. Докато някой ги чете с чисто сърце, силата няма да умре.
Така говори Баба Зоя от Рупите. Без гняв, без политика, само с очите на човек, който е видял как парите мачкат чудото.
Може би и Ванга, ако беше тук, щеше да повтори нейните думи:
„Когато Божието стане търговия, небето се затваря.“
ПРАВОСЛАНЕН АНАЛИЗ ПО ТЕМАТА ПРАВЕН ПО ПОРОЧЪКА НА ТОП ПРЕСА:
Be the first to leave a review.









