Денят, в който небето и земята се срещнаха – 16 ноември на митрополит Натанаил
На 16 ноември небето над Неврокоп винаги е особено тихо. Това е денят, в който се ражда и в който си отива от този свят митрополит Натанаил. Денят, в който Бог си прибира човека, който цял живот Му служи без страх, без поза, без измама. Той идва от малкото село Копривлен, син на обикновени хора, но с душа, създадена за служение. Още момче, постъпва в Троянския манастир и остава там не заради земна амбиция, а защото сърцето му не може без Бога. Когато го подстригват за монах, приема името Натанаил – име на апостол, в което няма лукавство. Точно така го запомниха всички – прав, неподкупен, прям, смирен.
Като митрополит на Неврокопската епархия владика Натанаил носеше расото не като украса, а като кръст. Не познаваше компромис, не обичаше лъскави думи, не търпеше угодничество. Казваше истината така, както я виждаше. В очите му имаше не строгост, а милост. В думите му – тежест. В мълчанието му – вяра.
В трудните години, когато Църквата се люлееше между влияние и истина, Натанаил остана твърд като скала. Не позволи политиката да стъпи в олтара. Беше духовник, не чиновник. Не се стремеше към власт, а към чистота. Понякога това му струваше самота, но той не отстъпи.
На 16 ноември 2013 година Господ го повика при Себе Си. Тогава беше точно 61-ият му рожден ден. Малко хора имат такава съдба – да си отидат в деня, в който са дошли. Кръгът се затвори. Земята загуби пастир, а небето прие праведник.
Днес се навършват 12 години от онази дата. Всяка свещ, запалена в катедралата, носи частица от гласа му. Всяка служба напомня за онзи човек, който можеше да бъде и строг, и бащински. Който не търсеше покорство, а вяра.
Митрополит Натанаил не остави богатства. Остави доверие. И пример, че светостта не се доказва с думи, а се живее.
Да го пазим в паметта си. Защото докато го помним, Неврокоп ще има своя духовен стожер.
На 16 ноември не тъжим. Благодарим.
Be the first to leave a review.









