Как Шенген уби нелегалния бизнес на Кулата. От зона за пари и разврат, селото до ГКПП остана просто село.

След влизането на България в Шенген по суша на 1 януари 2025 г. Кулата преживя тиха, но дълбока икономическа смяна. Мястото, което години наред бе символ на дребна корупция, контрабанда и лесни пари от граничния хаос, изведнъж се оказа без почва под краката си. Потокът от коли и тирове вече не спира. Паспортният контрол изчезна, бариерите се махнаха, и с тях си отиде и бизнесът на чакането. Това, което наричаха „митничарската икономика“ на Кулата, рухна за няколко седмици.

До края на 2024 г. всеки шофьор, преминаващ през пункта, можеше да види десетки сергии, чейндж бюра, нелегални таксита, мотели на час и временни „услуги“ за хора, заседнали в опашките. Имаше дребни бакшиши за по-бързо преминаване, познати лица на бариерата, неформални посредници, които решаваха проблеми. Трафикът на хора, валута и акцизни стоки беше органично свързан с това място. Днес няма нищо подобно. „Топ Преса“ провери на терен – трасето е тихо, колите минават без спиране, а будките, където някога се обменяха евро на парче, стоят празни.

Причината не е в някаква внезапна добродетел, а в структурата на контрола. След присъединяването към Шенген проверките на лица по сухопътните вътрешни граници бяха премахнати. Контролът се изнесе в дълбочина. Мобилните митнически екипи вече действат в 30-километровата зона след пункта, със система за анализ на риска. Така се прекъсна веригата от дребни зависимости, която хранеше местната икономика. Преди митничарите и граничарите бяха част от ежедневния поток на пари. Днес повечето от тях дори не контактуват пряко с пътуващите.

Според данни на гръцката страна, през Промахон през 2024 г. са преминали над 8,6 милиона души и 2,5 милиона превозни средства. През първите шест месеца на 2025 г. потокът е нараснал с над 30 процента, но престоят на пунктовете е намалял повече от два пъти. Тези числа говорят ясно – когато няма чакане, няма и пазар за услугите около чакането. Без опашки няма кой да купува кафе на сергия, няма кой да плаща за тоалетна, няма кой да наема стая в импровизиран мотел. Вече няма смисъл и от посредници, които „уреждат“ преминаването. Местни жители казват пред „Топ Преса“, че оборотите на дребните обекти са спаднали драстично. Някои са затворили. Други чакат „да върнат бариерата“.

Сивият бизнес на Кулата беше базиран на застой. Той живееше от задръстванията. Всеки час престой носеше оборот – от шофьори, туристи, спедитори. Когато контролът отпадна, изчезна и възможността за неформални договорки. Няма как да поискаш подкуп, ако човекът не спира. Няма как да прехвърлиш цигари, ако няма сканиране на границата, а само в дълбочина. Няма как да развиваш „услуги“, когато пътникът минава за секунди. Това е проста логика, но с мощен ефект.

Формално, митницата на Кулата продължава да съществува. Тя обработва специфични товари, контролира акцизни стоки и извършва анализи на риск. Но големите пари от ръка на ръка изчезнаха. За последните девет месеца няма нито едно публично съобщение за заловени големи количества цигари или дрога на самия пункт. Контролът вече се случва по пътя към Благоевград, Симитли и Перник, където мобилни екипи спират камиони за проверка.

„Топ Преса“ сравни и данните за административните производства. През 2023 и 2024 г. Районният съд в Петрич е разглеждал поне 14 дела за контрабанда и валутни нарушения, възникнали на ГКПП Кулата. През 2025 г. – едва три. Това не значи, че престъпността е изчезнала. Означава, че фронтът е изместен.

Село Кулата днес изглежда обикновено. Няма тълпи, няма бартер, няма задкулисни срещи на кафенетата срещу пункта. Младите се изнасят, а старите казват, че „няма вече какво да се върти“. Някои от старите „играчи“ са без работа. Граничният бизнес умря не защото някой го забрани, а защото Шенген го направи безсмислен.

Това, което доскоро беше нервният край на България, се превърна в обикновено село с трафик, но без пари. Кулата вече не е символ на разхлабен контрол и бърза печалба. Тя е пример как една европейска мярка може да смени не просто граница, а цяла икономика. И в този смисъл, както написа „Топ Преса“, Шенген не само уби нелегалния бизнес на Кулата. Той я върна в реалността.