Истината за „Чистота“ в Благоевград: евтини думи, скъпи манипулации

Когато един общински съветник реши да стане говорител на недоволството, би трябвало да познава фактите. В случая с Димитър Урдев обаче те са подменени. Вместо анализ, той предлага манипулация. Вместо числа, търси сензация. И вместо решение, хвърля кал по институция, която за пръв път от години функционира прозрачно.

Да започнем с цифрите, които уж изобличават „грабежа“. Споменатите 662 лв. на тон не са реална цена, а планов разчет, в който влизат всички дейности по сметосъбиране, транспорт, поддръжка на техника, заплати, осигуровки, горива, амортизации и поддържане на обществените пространства. Това не е „цена на сметосъбиране“, както внушава Урдев, а пълна калкулация на целия процес, включително труд и техника. Ако приложим неговия метод, излиза, че един общински работник струва повече от министър.

Сравнение на реални разходи по услугата „Чистота“ (2025 г.)

София не е пример за сравнение. Столицата плаща между 144 и 400 лв. на тон само за извозване, но допълнителните дейности – депониране, поддръжка, разделно събиране и административен контрол – не влизат в тази сума. Освен това столицата разполага с мащабна инфраструктура, частни изпълнители и огромна икономия от мащаба. В Благоевград услугата се извършва от общинско предприятие, което не може да оперира на загуба. Ако цената беше 144 лв., заплатите на работниците щяха да се свият наполовина, а техниката щеше да спре след месец.

Истинският проблем, който Урдев удобно пропуска, е натрупан през годините, когато системата за управление на отпадъците беше формална. Анаеробната и компостиращата инсталация не работят, защото са наследени със стари договори и технически дефекти, оставени от предишни администрации, включително тези, в които самият Урдев беше активен участник. Да прехвърляш днес вината върху общинското предприятие е не само непочтено, а и безотговорно.

Що се отнася до предстоящата реформа в такса смет, аргументът, че гражданите ще бъдат „обложени три пъти повече“, е фалшив. Новият модел е изискване по европейска директива за покриване на реалните разходи, а не каприз на кмета. От 2026 г. всички общини ще трябва да плащат задължителни отчисления към РИОСВ – това не е избор, а закон. Ако Благоевград не адаптира системата си, санкциите ще бъдат многократно по-високи. Точно заради това администрацията действа превантивно, а не реактивно.

Изчисленията, че „всяко четиричленно семейство ще дължи 720 лв.“, са математическа измислица. Таксата смет се определя по данъчна оценка и категория имот, а не „по глава от населението“. Такъв модел не съществува нито в закона, нито в предложението на общината.

Всъщност, ако Урдев искаше да е честен, щеше да признае, че след години на хаос, системата в Благоевград най-накрая е на път да се изчисти – буквално и преносно. Общинското предприятие „Чистота“ вече публикува разходите си, обществените поръчки се провеждат открито, а контролът върху депонирането е реален, не на хартия. Това, което някои наричат „скъпо“, всъщност е цената на почтеността.

Политическата риторика на Урдев звучи ефектно, но е празна. Тя не решава нито един от реалните проблеми – липсата на разделно събиране, остарялата техника и недостатъчните кадри. Вместо да предлага решения, той предлага популизъм. Истината е проста. В Благоевград сметта струва толкова, колкото струва чистотата на града. А това, което не може да се каже за всички политици, е че поне тук боклукът се извозва редовно.

Подобни изказвания като на Димитър Урдев са вредни, защото рушат общественото доверие в институциите и демотивират хората, които реално работят за подобряване на системата. Когато един общински съветник внушава, че общината „ограбва“ гражданите без да представи точни и проверими данни, това не е контрол, а политическа дезинформация. Такива твърдения създават паника, насаждат недоверие и подкопават авторитета на местната власт в момент, в който тя се опитва да приложи европейски стандарти за управление на отпадъците. Освен моралната щета има и икономическа. Всяко подобно говорене обезкуражава инвестиции и спира модернизационни процеси. Когато бизнесът чува, че в Благоевград има „ограбване“, той не инвестира. Когато гражданите се убеждават, че плащат „незаконно“, те спират да плащат. Това води до недостиг на средства, влошена услуга и реален риск от санкции. Така популизмът се превръща в самосбъдващо се пророчество – колкото повече внушаваш, че градът тъне в боклук, толкова повече вредиш на възможността той да се изчисти.