Професия „Частен кантонер“
-
- октомври 10, 2025
Тя говори с увереността на министър, появява се с бързината на репортер и реагира като прокурор. Казва се Диана Русинова и вече няколко години е лицето на „гражданската“ битка за пътна безопасност. Според нея – независим експерт. Според някои институции – натрапчив критик. Според много зрители – жена, която винаги знае повече от държавата. Но какво точно стои зад нейната роля, зад нейните микрофони, участия, пресконференции и сигнали? Къде свършва общественият интерес и къде започва личният бизнес модел на новата професия – частният кантонер.
Топ Преса проследи детайлно как функционира организацията, която стои зад Русинова – Европейският център за транспортни политики. На хартия – неправителствена организация в обществена полза, регистрирана през 2020 г. На практика – активно действащ субект, който се намесва в почти всеки по-голям случай с катастрофи, инфраструктура или съмнения за грешки по пътищата. Центърът извършва проверки, прави огледи, публикува сигнали и дава експертни оценки, които често стигат до националните телевизии преди държавните експерти. В тази свръхактивност има нещо достойно – гражданска будност. Но има и нещо притеснително – пълната липса на отчетност и контрол върху онези, които твърдят, че контролират всички останали.
ЕЦТП няма публикуван годишен отчет за последните две години. В регистрите няма данни за държавно или европейско финансиране, нито за конкретни дарители. Сайтът на организацията не посочва партньори, спонсори или проекти. И въпреки това структурата е изключително активна – провежда инспекции в различни градове, участва в конференции, излъчва становища и дори предлага законодателни промени. Въпросът е как се издържа една такава дейност, когато няма публични средства и няма отчетени постъпления. Няма отговор и на въпроса кой плаща за пътуванията, материалите и времето, което експертите отделят за десетки проверки из страната.
Диана Русинова често заявява, че центърът е независим. Независимостта обаче струва пари. А парите винаги идват отнякъде. Ако не са от държавата, не са ли тогава от частни компании? Ако не са от дарители, не са ли от консултации и експертизи? И когато един център започне да прави платени оценки на инфраструктура и в същото време публично атакува държавата за лоша инфраструктура – не става ли самият той част от същата система, която уж критикува?
Проблемът не е в това, че Русинова е активна. България има нужда от хора, които говорят за пътища, жертви и пропуски в системата. Проблемът е в модела – гражданският активизъм се превърна в професия, а професията – в платформа за влияние. Когато една НПО се превърне в институция сама по себе си, когато медиите я търсят преди държавата, а държавата се страхува да я коментира, тогава възниква нова форма на власт: частната експертна власт.
Топ Преса не откри доказателства, че Европейският център за транспортни политики е извършвал незаконна дейност. Но откри нещо друго – дълбока липса на прозрачност. Няма публичен отчет, няма яснота за членския състав, няма финансов баланс. Има обаче постоянно присъствие в медиите, готовност за коментар по всеки инцидент и сериозна PR активност. Въпросът не е дали Русинова е добра в това, което прави. Въпросът е – защо никой не пита как и защо го прави.
В държавата има институции, които имат задължение да контролират пътища и безопасност – АПИ, МВР, Министерство на транспорта. Но се появи нов тип актьор – частен кантонер. Без заплата от бюджета, без конкурс, без отчет. И с пълен медиен достъп. Това може да изглежда като победа на гражданското общество, но може да се окаже и перфектната схема за личен авторитет, скрит зад думата „експерт“.
Топ Преса задава въпросите, които никой не задава:
Кой финансира независимите проверки на ЕЦТП?
Каква е стойността на консултациите, които организацията предлага на общини и фирми?
Кой плаща за пътуванията и огледите след всеки тежък инцидент?
И накрая – кога гражданският контрол се превръща в личен бизнес под етикета „грижа за обществото“?
Докато държавата мълчи, новите частни кантонери продължават да обикалят страната и да размахват експертни становища. Те не строят пътища, но имат мнение за всеки завой. Те не носят отговорност, но говорят като институции. И може би точно това е най-опасното – когато обществото започне да вярва повече на частния кантонер, отколкото на държавата, тогава не пътищата са криви, а посоката.
Be the first to leave a review.
