Сатовча и чудото на вярата: Лековитият извор на Маринската чешма и църквата „Св. Марина“ събират в едно хора, история и вяра
-
- октомври 7, 2025
В подножието на родопските хълмове, там където тишината говори на душата, а времето сякаш се е сгънало в молитва, Сатовча пази жива една особена история. История за вярата, за хората и за едно място, където чудото тече — буквално — с водата от вековния извор до църквата „Св. Марина“.
Тук, в тази община, християни и мюсюлмани живеят рамо до рамо в мир, обич и разбирателство. Не само споделят улици и празници, а заедно пазят и създават. Заедно възраждат. Именно така – с общи усилия, труд и вяра – те върнаха към живот едно свято място, което никога не е загубило своята душа.
Изворът до църквата — наричан от местните „светата вода“ — не е просто чешма. Това е жив символ на надеждата. Водата никога не пресъхва, дори когато сушата изпепелява околността. Студена, бистра и лечебна, тя излиза от недрата на земята точно под храма, сякаш благословена от самата Св. Марина.
„Където има храм на нейно име, винаги има и лековита вода“, разказва отец Тодор, свещеник в Сатовча. Със светлина в очите и усмивка, в която се чете вяра, той припомня, че хора от цялата област идват да напълнят шише, да измият очите си, да се помолят в тишина. Не само християни. И мюсюлмани.
Защото водата не дели – тя лекува.
„Тук не се питаме кой какъв е. Всички сме хора, всички сме от едно място и с едно сърце“, казва местен жител, пълнейки съд с вода. „Тази вода лекува тялото, но и събира душите.“
Преди години чешмата бе запусната, достъпът – труден, а парапетите липсваха. Но не и обичта към това място. С доброволен труд, дарения и сърце, Горги Пулев и неговото семейство първи подадоха ръка на извора — изградиха постамент, а после, заедно с други ентусиасти, бяха изградени здрави стълби, метален парапет, табели и чешма с корито. Не за слава, а за да го има. За да стига до „светата вода“ всеки — млад, стар, вярващ или просто търсещ.
Но Сатовча не възроди само извора. Възроди и храма.
Църквата „Св. Марина“, сгушена в гробищния парк на селото, носи със себе си тежестта на времето. Построена е през 1844 г. по настояване на шивача Стою Дичев. Тя е свидетел не само на духовен подем, но и на просветителска мисия — в нея се открива първото килийно училище през 1873 г., а през 1893 г. и новобългарско светско училище. Там, през 1892 г., за първи път се чества празникът на светите братя Кирил и Методий.
Но годините оставят следи. Покривът започва да тече, стенописите са в опасност. И отново — хората се обединяват. С благословията на Неврокопския митрополит Серафим и със средства от Община Сатовча и миряни, църквата е спасена: подменен е целият покрив, положена хидроизолация, нови керемиди, здраво дърво и обшивки. Изградена е камбанария – дарение от Костадин Пулев. Монтирано е видеонаблюдение, а вратата към Божия дом вече се пази от здрава желязна порта — и от вяра, разбира се.
Тази църква не е само паметник на културата. Тя е храм на единението. Храм на общата памет. И това, че точно тук хора от различна вяра заедно съхраняват духовното, е най-красивият урок, който можем да научим.
В Сатовча не се броят различия, а усилия. Не се броят пари, а сърца. Така се пази история. Така се ражда бъдеще.
И днес, когато погледнеш към Маринската чешма, ще видиш повече от вода. Ще видиш живота. Ще видиш вярата, която тече — от хората, към хората.
Be the first to leave a review.
