НЕЧУВАНА ПОТРЕСАВАЩА СЕНЗАЦИЯ В ТОП ПРЕСА! Заключени ли са деца в мазе и тормозени ли са, господин кмете НА ОГНЯНОВО? ФАКСИМИЛЕ
-
- октомври 6, 2025
В малките села властта рядко се променя, но често се превръща в нещо друго – в лична територия, в навик, в начин на мислене, че всичко е позволено. Там, където хората живеят близо един до друг, контролът над властта често е само формален. Общините се управляват с приятелства, страхове и лични услуги, а законът остава някъде по страниците на Държавен вестник. В такава среда властта може да се изроди в самоволие. Да не служи, а да наказва. Да не закриля, а да унижава.
Когато длъжностно лице, било то кмет или някой под негово ръководство, се постави над закона, последствията винаги са едни и същи – страх, мълчание и усещане за безнаказаност. А когато потърпевшите са деца, това вече не е политическа или административна тема. Това е морална граница, която никой няма право да прекрачва. Ако някой е заключил деца в мазе, дори „за назидание“, това не е дисциплина, а насилие. Това не е възпитание, а престъпление.
Топ Преса разполага с множество скрийншоти от чатове и материали, които пораждат тревожни въпроси. В тях се говори за „посещение в мазето“, за контрол върху публикувани клипове, за общуване с ДЕЦА, което буди МЕКО КАЗАНО притеснение. В центъра на тези разговори се появява име – Иван Ижбехов, кмет на гърменското село Огняново. Ние не твърдим, че именно той е заключвал деца но разполагаме с информация, че седем деца от селото били заключени в мазе незаконно защото били обвинени, че са хвърляли камъни по входа на врата на къща собстевност на близка на кмета. Някои деца са направили клипове с телефон, други са били ужасен ито страх, има и едно напикало се… свидетелстват ни информатори от село Огняново.
Но фактът, че чатовете и свидетелствата водят към неговото име, изисква публично изясняване. Единственият човек, който може да разсее тази сянка, е самият кмет. Ако има доблест и чест, той трябва да даде обяснение пред хората, които управлява. Юридически подобен случай няма място под килима. Законът е пределно ясен. Съгласно чл. 142а, ал. 3 от Наказателния кодекс, противозаконното лишаване от свобода на малолетни се наказва с лишаване от свобода от три до десет години. Ако извършителят е длъжностно лице, това утежнява отговорността по чл. 282 – злоупотреба със служебно положение, с наказание до осем години и лишаване от право да заема длъжност. Законът за закрила на детето задължава всеки гражданин, научил за насилие или риск за дете, незабавно да сигнализира съответните органи. Това означава, че мълчанието е съучастие.
Топ Преса ще внесе официален сигнал до всички компетентни институции:
– Районна и Окръжна прокуратура – Благоевград, за проверка по реда на чл. 145 от Закона за съдебната власт;
– Министерство на вътрешните работи – дирекция „Национална полиция“;
– Държавната агенция за закрила на детето;
– Омбудсмана на Република България;
– Комисията за защита от дискриминация;
– Министерството на образованието и науката, ако сред участниците има ученици;
– Община Гърмен, в чиито правомощия е дисциплинарният контрол над кметовете на кметства.
В нашата редакция се съхраняват снимкови материали, кореспонденция и други материяли с информация за засегнатите деца. Тяхната самоличност няма да бъде разкрита. Законът ни задължава да ги пазим, а съвестта – да не мълчим. В свят, в който властта се използва, за да плашиш деца, медиите имат последната дума. Те трябва да говорят, когато институциите мълчат.Властта не е лична собственост, а обществено доверие. Ако някой е превърнал това доверие в инструмент за страх, той е загубил правото да бъде лидер. Българското село не заслужава мълчание, когато невинни са унижени. То заслужава истина. Защото там, където децата се страхуват, няма бъдеще. Господин кмете, ако имате чест и смелост, обяснете какво се е случило. Ако не сте участвали – кажете ясно. Ако сте били свидетел – съдействате ли на разследването. Но мълчанието вече не е избор.
Ако се докаже, че деца наистина са били заключени в мазе от длъжностно лице в село Огняново, правните последици ще бъдат тежки и неизбежни. Първо, прокуратурата ще образува досъдебно производство за престъпление по служба и незаконно лишаване от свобода, съгласно чл. 142а и чл. 282 от Наказателния кодекс. Разследването ще се води от следовател от Окръжна прокуратура – Благоевград, тъй като случаят засяга лице на публична длъжност. Ще бъдат събрани всички цифрови доказателства – чатове, снимки, видеоматериали, свидетелски показания, както и експертизи за автентичността на разговорите. Ако фактите се потвърдят, ще бъде повдигнато обвинение за престъпление, извършено при превишаване на власт и противозаконно задържане на малолетни лица, което по закон се наказва с ефективен затвор от три до десет години.
Втората фаза ще бъде служебна проверка и дисциплинарно производство от страна на Общинския съвет и кмета на община Гърмен. По Закона за местното самоуправление и местната администрация, чл. 42, ал. 1, ако кмет на кметство извърши тежко нарушение или действия, несъвместими с поста му, той може да бъде временно отстранен от длъжност до приключване на разследването. При доказване на вина, общинският съвет може да вземе решение за прекратяване на пълномощията му и завеждане на иск за вреди срещу него в полза на общината. Това означава, че освен наказателна, ще има и гражданска отговорност за нанесени морални и имуществени щети.
Третият и най-чувствителен етап засяга закрилата на пострадалите деца. След сигнала на медията и образуването на дело, отдел „Закрила на детето“ към Дирекция „Социално подпомагане“ – Гърмен, ще започне спешна оценка на риска. В нея участват психолози, педагози и социални работници. Ако се установи, че децата са преживели насилие или психически тормоз, държавата е длъжна да им осигури психологическа помощ, наблюдение и защита от повторна травма. Родителите могат да заведат граждански искове за обезщетение за неимуществени вреди, а ако длъжностното лице бъде осъдено, то ще загуби правото да заема публична длъжност за срок от поне пет години. Така, ако обвиненията се потвърдят, случаят ще се превърне не просто в локален скандал, а в прецедент за злоупотреба с власт спрямо деца – престъпление, което законът и обществото няма да подминат.
Кмет във вайбър група с деца – нарушение или престъпление?
от Кирил ГОСПОДИНОВ
Законът е категоричен: длъжностно лице няма право да общува с малолетни извън институционален контекст и без знанието на родителите
Участието на кмет в детска вайбър група е не просто недопустимо, а противозаконно. Според чл. 11, ал. 2 и чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето, всяко лице е длъжно да зачита достойнството и личния живот на детето и да не осъществява контакт с него без съгласието на родителите или настойниците му. Допълнително, чл. 8 от Общия регламент за защита на личните данни (Регламент (ЕС) 2016/679 – GDPR) забранява обработването и събирането на лични данни на лица под 16 години без изрично родителско съгласие. Когато длъжностно лице участва в група, където деца обменят снимки, видеа и лични съобщения, това представлява незаконен достъп и обработване на лични данни.
В българския Наказателен кодекс (чл. 187 и чл. 282) са предвидени ясни санкции за такива действия. Чл. 187 наказва всеки, който наруши права на дете, предвидени в закона, с глоба или лишаване от свобода до три години. Чл. 282 третира злоупотребата със служебно положение – ако длъжностно лице извърши действие в разрез със задълженията си и от това настъпят вредни последици, наказанието е лишаване от свобода до пет години и забрана да заема публична длъжност. Възможно е и прилагане на чл. 142а, ал. 3 НК, ако се установи психически или физически натиск върху малолетни лица.
Етичният кодекс на служителите в държавната и общинската администрация допълва правната рамка. В чл. 4, т. 3 и 5 е записано, че служителят е длъжен да избягва всякакви действия, които могат да се възприемат като злоупотреба с власт, натиск или заплаха. Следователно, кмет, който участва в детска онлайн група, нарушава не само закона, но и принципите на институционалната етика. Подобен случай задължително подлежи на проверка от прокуратурата, Държавната агенция за закрила на детето и Комисията за защита на личните данни. Властта не може да общува тайно с деца. Това е граница, която законът ясно е начертал, а обществото не бива да допуска никой да я прекрачи.
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ…
Be the first to leave a review.
