Защо Доган избра младите

Ахмед Доган никога не е бил случаен човек. Той е от малцината политици у нас, които разбират властта не като кауза, а като инструмент. И не просто инструмент, а оръжие. В продължение на десетилетия той я използваше безмилостно – чрез хора, които първо въздигаше, после унижаваше, а накрая изхвърляше. Доган е доказан експерт в употребата на хора. В тяхното моделиране, сдъвкване и изплюване.

Днес всички се питат защо „Сокола“ избра младите. Защо реши да сложи в първа линия хора, които вчера още не знаеха какво е политическа отговорност, а днес вече говорят за „рестарт“ и „нова енергия“. Истината е проста. Младите са удобна и невинна жертва. Те са гладни, амбицирани, озлобени до фанатизъм да се докажат и да станат „някой“. Готови са да обикалят села, да спят по палатки, да носят портрета на Доган като икона и да вярват, че служат на мисия. Докато в действителност просто поддържат жив политически труп.

Старите му кучета вече ги няма. Нито Рамадан Аталай, нито Илхан Кючюк, които разпалиха войната в ДПС и я загубиха. Няма ги Джейхан Ибрямов, семейството Атила и всички онези, които някога изглеждаха незаменими. На тяхно място стоят нови лица с телефон в ръка и очи, блестящи от вяра. Те не искат ресурс, не търсят постове, не настояват за пари. Искат единствено признание от „Босса“. И го получават – под формата на снимка, покана или няколко минути внимание.

Примерът е видим и в Гърменско. Младият Ахмед Вранчев е символ на това ново поколение вярващи без критичност. Той предаде всичко и всеки, само за да се снима с Доган. И до днес живее с илюзията, че е докоснал великото. Без да разбира, че величието отдавна е изтекло като стара мастило от перото на времето.

Проблемът на новия „млад проект“ е, че няма нищо ново в него. Това е същият стар сценарий, просто с други актьори. Младите ще горят в огъня на собствената си наивност, докато Доган стои в сенките и чака следващия цикъл. Но този път няма да има цикъл. Защото времето му свърши. Политическите му фрази миришат на нафталин, а митовете за „водача и философа“ вече не действат на никого извън тесния кръг от зависими. Доган е продукт на своето време. А това време отдавна е минал век. Новите поколения не искат да бъдат нечия собственост. И ако Сокола вярва, че ще лети още веднъж на гърба на младите, ще разбере, че вятърът е сменил посоката.

От „Топ Преса“ се обърнахме към един от най-авторитетните политолози в страната, за да разберем има ли шанс новият ход на Ахмед Доган да проработи. Отговорът беше кратък и тежък: „Не“. Според експерта, Доган се опитва да повтори модел от 90-те в условията на напълно различна реалност. Тогава той разполагаше с монопол върху идентичността и влиянието в етническите общности. Днес този монопол е разбит от социалните мрежи, от разочарованието на младите и от факта, че лоялността вече не се купува, а се договаря.

Политологът подчерта, че решението да се заложи на млади кадри е не толкова стратегия, колкото отчаян опит да се създаде илюзия за обновление. В действителност зад фасадата на „новото поколение“ стои същата централизация, същият контрол и същият страх, с които Доган управляваше десетилетия наред. Младите влизат в системата му без опит и без съмнение, вярвайки, че играят за бъдещето, а всъщност поддържат миналото живо. Според анализа, който „Топ Преса“ получи, самият Ахмед Доган е загубил най-ценния политически ресурс – способността да изненадва. Отдавна не е визионер, а пазител на минали схеми. И когато политик започне да повтаря себе си, краят му вече е настъпил, просто още не го е разбрал.