„Протестираш – и после те смачкват с проверки!“ Петрички зеленчукопроизводител: вместо подкрепа от държавата, идват полицаи и глоби, а бизнесът ти остава сам срещу прекупвачи и скъпи оранжерии
Три декара оранжерии с домати и краставици, стотици километри на ден, липса на работници, скъпи разходи и борба с прекупвачите – така изглежда ежедневието на Николай Златков от района на Петрич. Пред микрофона на „БГ Новини“ той разказва открито за реалността на дребния производител у нас и задава въпроса, който стои от години без отговор: защо българският зеленчук е евтин на изкупуване, а скъп в магазина.
„Най-големият проблем е липсата на работници. Жените, които виждате тук, са от Митино. Всеки ден въртя по над сто километра, за да ги взема за работа и после да ги върна“, споделя Златков. Младите не искат да се захванат с тежкия занаят, а без работна ръка производството буксува. Допълнителен удар идва от почти липсващия контрол по границата с Турция. „Турците изнасят за Русия качественото, а това, което е с повече химия, влиза в България. Ако имаше реални лаборатории на границата, нито един тир нямаше да мине“, категоричен е той.
Икономиката на зеленчука също е в колапс. Производителят продава доматите си за 1.80–2.00 лв. за килограм. В редки случаи най-едрите стигат 3 лв. В магазините обаче цената скача до 12 лв. „Прекупвачите идват, взимат ги на тефтер и ми плащат по-ниска цена, за да изкарат своите петдесет стотинки. После стоката стига до пазара в София и става недостъпна за купувача“, разказва той.
Според Златков единствено държавата може да въведе ред. Дава пример с Гърция, където има изкупвателни пунктове за директна търговия и субсидия от 50 евроцента на килограм продукция. „Тия пари стигат, за да покриеш разходите по следващата реколта – семена, торове, всичко. При нас – само борса и прекупвачи“, казва разочаровано производителят.
А ежедневието на оранжериста е далеч от романтично. Постоянно регулиране на температурата, пръскане на покривите с вар, нощни дежурства в котелното през зимата и пътувания до Пловдив, за да търси по-добра цена. „Миналия месец цяла седмица карах бусчето и съм спал само няколко часа“, признава Златков.
Историята на петричкия производител е като диагноза за целия сектор. Българският зеленчукопроизводител е оставен сам да оцелява между скъпите оранжерии, липсата на работници, прекупвачите и безхаберието на държавата. А сметката накрая плаща и потребителят – с цени в магазина, които нямат нищо общо с труда на човека, който е посадил и отгледал домата.
Be the first to leave a review.