6 Септември: 140 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия – Денят, в който народът надделя над Великите сили
-
- септември 6, 2025
На днешния ден, 6 септември, отбелязваме една от най-славните и съдбоносни дати в българската история – Съединението на Княжество България и Източна Румелия. През 2025 г. честваме 140 години от този героичен акт, чрез който българският народ показа на света, че волята на една нация може да надделее дори над интересите на Великите сили.
„Народ, който не познава миналото си, няма бъдеще!“ – тази добре позната максима ни напомня защо е важно да се връщаме към историята. А 6 септември 1885 г. е урок по смелост, държавническа мъдрост и национално достойнство.
Исторически контекст: от Берлинския договор до българската воля
След подписването на Берлинския договор през 1878 г., България е разделена на две части: Княжество България и автономната Османска провинция Източна Румелия. Това решение не отразява желанието на българите за обединена държава и предизвиква бурна вълна от недоволство и стремеж към национално единство.
През 1880 г. е основан Българският таен централен революционен комитет (БТРЦК), с ясната цел да подготви Съединението. През февруари 1885 г. начело на организацията застава Захари Стоянов – легендарна фигура в нашата история, който умело координира дейността на комитетите „Съединение“ и подготвя почвата за решителни действия.
Денят на Съединението: акт на решителност и национално достойнство
На 6 септември 1885 г. в Пловдив навлизат отрядите на Чардафон Велики (Продан Тишков) и майор Данаил Николаев. Областният управител на Източна Румелия, Гаврил Кръстевич, е арестуван. Временното правителство начело с д-р Георги Странски обявява присъединяването на Източна Румелия към Княжество България.
Два дни по-късно, на 8 септември, княз Александър Батенберг официално утвърждава Съединението чрез манифест и приема да бъде титулуван като „княз на Северна и Южна България“. Неговата подкрепа е ключова – отказ от признаване на акта би го обрекъл на неуспех.
Въпреки политическото напрежение, международната изолация и отявлената съпротива от страна на Русия и император Александър III, България успява да удържи на натиска. Признанието идва чрез подписването на Топханенския акт на 24 март 1886 г., договорено от дипломатическия екип на Илия Цанов (Илия ефенди). Така обединената България вече разполага с общо правителство, парламент, армия и администрация, макар и формално Източна Румелия да остава под номиналната власт на султана до 1908 г.
Пловдив – столицата на Съединението
Съединението е провъзгласено именно в Пловдив – градът, който се превръща в сърцето на националния идеал. В знак на саможертва в името на обединена България, градът отстъпва претенциите си да бъде столица на страната, което допълнително подчертава ролята му като духовен и исторически център на събитията.
Официален празник на нацията
На 18 февруари 1998 г. с решение на Народното събрание, 6 септември е обявен за официален празник на България. Така нацията отдава дължимото на поколението, което с решителност, мъдрост и кураж преодолява геополитическите бариери и оставя ярък отпечатък в европейската история.
Заветът на Съединението
Денят на Съединението е не просто дата, а завет. Завет за национално единство, за активна гражданска позиция, за това, че съдбата ни е в нашите ръце.
Във време, в което често се сблъскваме с предизвикателства пред националната ни идентичност, 6 септември ни напомня, че когато сме заедно – няма сила, която може да ни разедини.
Нека не забравяме уроците на историята – не заради миналото, а заради бъдещето.
Честит Национален празник, България!
Be the first to leave a review.
